“Страшно добър човек”, Кирстен Кинг

Страшно добър човек“ от Кирстен Кинг е от онези книги, при които още след първите страници започваш да се чудиш какво точно четеш – психологически трилър, черна комедия или продължителен престой в ума на човек, с когото никога не бихте искали да останете насаме.

Жанрът е микс между психологически трилър и черна комедия, а главната героиня – Лилиан, нашият абсолютно ненадежден разказвач е… трудна за описване с няколко думи. Тя е едновременно нарцисист, социопат, абсолютно убедена е, че е страшно добър човек (в личен и професионален план) и се самоубеждава, че винаги е жертва на някаква черна вселенска несправедливост. Самата тя е страшно импулсивна, отмъстителна, хаотична, има остър език и… изкривява реалността, така че да отговаря на собствените й представи.

Да излезем от психо профила на Лилиан и да се фокусираме върху сюжета, ще бъде доста трудно. Самата Лилиан е сюжета, но по същество тя е в центъра на тази абсурдна сама по себе си история. Лилиан поддържа неангажиращи отношения с Хенри (навярно според него, но не и според нея) и има грандиозни планове за тяхното съвместно бъдеще. И ето я изненадата – Хенри изоставя Лилиан и тя, за отмъщение, решава да му направи магия. Само че “бедният” Хенри е открит мъртъв, а Лилиан се оказва основният заподозрян.

Повествованието е едновременно комично и страховито, Кинг непрекъснато държи читателя в неудобната позиция да се смее на Лилиан, а миг по-късно да се пита дали всъщност не трябва да се страхува от нея.

Лилиан предизвиква противоречиви емоции – както можеш да изпиташ отвращение към нея, така и доза симпатия. Защото тя е циник, но откровено острите й коментари за връзките, мъжете, фалша в отношенията, правят поведението й разбираемо. Особено копнежа й да бъде обичана. Най-опасното при Лилиан е, че колкото повече време прекарваш в главата й, толкова по-често започваш да разбираш логиката й – дори когато знаеш, че тя няма нищо общо с обективната реалност.

Ако се осмелите да прочетете “Страшно добър човек”, Лилиан с удоволствие ще ви покани в ума си. Въпросът е дали след това ще успеете да излезете оттам със същата представа за нея и за себе си. Романът е от тези, които не можеш да оставиш и за секунда, чете се бързо, наситен е със събития (реални и имагинерни). Успя да ме изненада приятно, тъй като трудно “се хващам” на помпозни описания, че е най-очаквания дебют на годината и т.н. Кирстен Кинг е вдигнала високо летвата с първата си книга и нямам търпение за следващото от нея. А оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди.