От известно време търся книга, която изцяло да ангажира вниманието ми. "Прислужницата" на Фрида Макфадън е наистина добър трилър. В центъра на сюжета е Мили, освободена условно от затвора, която започва работа за Нина и Андрю Уинчестър като прислужница. За човек, който живее в колата си и е прекарал 10 години в затвора, Мили вярва, че късметът й ще се промени и отново ще си стъпи на краката. Но скоро открива, че не е лесно да работи с новите си началници като мрачни тайни около семейството ще изложат живота й на опасност.
Първите 60 - 70 страници са написани наистина увлекателно и не можех да спра да чета. Но след това сюжетът стана твърде предсказуем и доста се разочаровах от края. Единствено заради невероятния стил на писане на авторката оценката ми е 3.5 от 4 звезди.

За пореден път оставам възхитена от способността на Бакман да описва героите само с няколко думи, които да те накарат да се чувстваш сякаш ги познаваш лично. "Баба праща поздрави и се извинява" е съвършено преплитане на историите на едни обикновени съседи, каквито всеки от нас е имал, и които, като всеки от нас, имат минало, което обяснява защо са такива каквито са сега.
Всеки от героите има голям принос за историята и със сигурност ще намерите познати образи в спомените си, с които да ги свържете. Малката Елса, която е почти на 8, и баба ѝ ще ви върнат към щастливите детски спомени с невероятно богатото си въображение- удивително е как бабата учи внучката си на нещата от живота чрез авторските си приказки.
Това, от което съм най-впечатлена, е въображението на автора и как борави с думите (тук искам да похваля много и преводача, Любомир Гиздов, за перфектно свършената работа).
Ще се радвам да напишете отдолу, ако споделяте същия ентусиазъм към Фредрик Бакман и произведенията му 😀

Топлина. Смях. Сълзи. Разкази за детските лета докато съдбата на една картина се решава. Любов. Изкуство. След тази книга ще разберете защо хората зяпат картините в галериите толкова дълго. Може да ви се прииска и да се чуете със стар приятел. Колкото и дълга да е, все ще ми се струва прекалено кратка.

Когато вече си голям, но искаш пак да усетиш радостта от магиите, която си изпитвал като малък. Тази история ме накара да се върна към дните, в които играх на фея, растенията говореха, контролирах вятъра и призовавах дъжда. Много уютна история с малко романтика, малко опасност, и без излишни сцени. Подходяща за фенове на Winx 😉