„Магазинче за магии“

За пореден път оставам възхитена от способността на Бакман да описва героите само с няколко думи, които да те накарат да се чувстваш сякаш ги познаваш лично. "Баба праща поздрави и се извинява" е съвършено преплитане на историите на едни обикновени съседи, каквито всеки от нас е имал, и които, като всеки от нас, имат минало, което обяснява защо са такива каквито са сега.
Всеки от героите има голям принос за историята и със сигурност ще намерите познати образи в спомените си, с които да ги свържете. Малката Елса, която е почти на 8, и баба ѝ ще ви върнат към щастливите детски спомени с невероятно богатото си въображение- удивително е как бабата учи внучката си на нещата от живота чрез авторските си приказки.
Това, от което съм най-впечатлена, е въображението на автора и как борави с думите (тук искам да похваля много и преводача, Любомир Гиздов, за перфектно свършената работа).
Ще се радвам да напишете отдолу, ако споделяте същия ентусиазъм към Фредрик Бакман и произведенията му 😀

Топлина. Смях. Сълзи. Разкази за детските лета докато съдбата на една картина се решава. Любов. Изкуство. След тази книга ще разберете защо хората зяпат картините в галериите толкова дълго. Може да ви се прииска и да се чуете със стар приятел. Колкото и дълга да е, все ще ми се струва прекалено кратка.

Спокойна история за уж обикновена портиерка, която всъщност хич не е за подценяване. Споделя размисли и истории за малките радости, приятелствата, социалните маски, предразсъдъците и ежедневието докато преживява нещо като любовна история, но по собствен начин. За мен историята на Рьоне не е толкова завладяваща, колкото е самата тя като образ: многословна, но без излишни думи; начетена, но без необходимост да го изтъква. Речникът ти ще ти благодари, че се е запознал с Рьоне.