Гласът на читателите

За пореден път оставам възхитена от способността на Бакман да описва героите само с няколко думи, които да те накарат да се чувстваш сякаш ги познаваш лично. "Баба праща поздрави и се извинява" е съвършено преплитане на историите на едни обикновени съседи, каквито всеки от нас е имал, и които, като всеки от нас, имат минало, което обяснява защо са такива каквито са сега.
Всеки от героите има голям принос за историята и със сигурност ще намерите познати образи в спомените си, с които да ги свържете. Малката Елса, която е почти на 8, и баба ѝ ще ви върнат към щастливите детски спомени с невероятно богатото си въображение- удивително е как бабата учи внучката си на нещата от живота чрез авторските си приказки.
Това, от което съм най-впечатлена, е въображението на автора и как борави с думите (тук искам да похваля много и преводача, Любомир Гиздов, за перфектно свършената работа).
Ще се радвам да напишете отдолу, ако споделяте същия ентусиазъм към Фредрик Бакман и произведенията му 😀

Топлина. Смях. Сълзи. Разкази за детските лета докато съдбата на една картина се решава. Любов. Изкуство. След тази книга ще разберете защо хората зяпат картините в галериите толкова дълго. Може да ви се прииска и да се чуете със стар приятел. Колкото и дълга да е, все ще ми се струва прекалено кратка.

Когато вече си голям, но искаш пак да усетиш радостта от магиите, която си изпитвал като малък. Тази история ме накара да се върна към дните, в които играх на фея, растенията говореха, контролирах вятъра и призовавах дъжда. Много уютна история с малко романтика, малко опасност, и без излишни сцени. Подходяща за фенове на Winx 😉

Спокойна история за уж обикновена портиерка, която всъщност хич не е за подценяване. Споделя размисли и истории за малките радости, приятелствата, социалните маски, предразсъдъците и ежедневието докато преживява нещо като любовна история, но по собствен начин. За мен историята на Рьоне не е толкова завладяваща, колкото е самата тя като образ: многословна, но без излишни думи; начетена, но без необходимост да го изтъква. Речникът ти ще ти благодари, че се е запознал с Рьоне.

Разтърсваща. Уроци и занаят предавани от баба към внучка се превръщат в семейна история за арменски геноцид, която става все по-дълбока и по-дълбока. В един момент така те увлича, че дори забравяш как е започнало всичко. Толкова умело преплитане на истории. Кара дори носът ти да си включи въображението 😉

Перфектно съотношение между спайс и сюжет. Връзката между главните герои е супер силна, пламенна, подплътена е с малко предистоия и знаци от съдбата и се развива с темпо, което ти дава това, което искаш да прочетеш в точния момент. Събитията са отлично навързани и не липсват детайли. Перлата в тази поредица, без съмнение, е Кингфишър, който за околните изглежда като гадняр, но всъщност жертва почти всичко, за да опази своите хора и чийто реплики правят най-голямо впечатление. Главната героиня има още накъде да се развива, но пък има много интересно минало. Съществената част започва след първите няколко глави.

Идеалното продължение на Quicksilver. Има малко повече развиване на света отколкото спайс, но отново има перфектно съотношение между спайс и сюжет. Има сцени, в които главните герои са физически разделени, което позволява да видим как действат и взимат решения самостоятелно един от друг. Това създава баланс спрямо главите, в който те са неразделни, където трябва да работят в унисон, за да се спасят и това ни показва дълбочината на връзката им. В тази книга събитията, които сполетяват света им, са напълно свързани с предната книга.