"Вихрушка"

Тези два тома – „Вихрушка“ на Джеймс Клавел,  пазех за „черни дни” и отлагах прочитането от доста време. Просто защото знаех, че Клавел и този път няма да ме разочарова, а това е финалната книга от любимата ми сага, включваща „Шогун”, „Тай-пан”, „Гай-джин”, „Цар плъх” и „Търговска къща”. 

И този път действието се развива в Близкия изток, а във фокуса на мащабния роман е превратът, извършен от аятлоах Хомейни в Иран през 1979 г. Пряко засегнат се оказва интернационалният екип пилоти от компания „С-Г”, част от „Ноубъл хаус” (това е и връзката с предходните части).

Заради плановете за национализация на новото правителство, собственикът Анди Гавалан е принуден да предприеме рискованата операция „Вихрушка”, за да спаси хората и машините от пламъците на революцията.

Да си призная, в началото имах проблем да се ориентирам в сложните отношения между героите, но те са толкова ярки, че едва ли скоро ще ги забравя. Невъзможно е историите на Том Локхарт и Шаразад, Ерики Йоконен и Азадех, а защо не и Дънкан Макайвър и съпругата му Джени, която предлага операцията на Анди, да не развълнува и вас. Пилотите на „С-Г” са смели и доблестни мъже, които са готови на всичко, за да защитят любимите си и въпреки резервите, се включват в плана на Гавалан. Това е единственият им възможен изход.

Хеликоптерите и екипажът са разпръснати в различни точки на страната, където попадат в животозастрашаващи конфликти с местното радикализирано и дори фанатизирано население, агенти на ЦРУ или КГБ и влиятелни племенни вождове. 

Обратното броене за „Вихрушка” започва, зарът е хвърлен, а шансът за успех не е на тяхна страна. Един ден ще се завърна отново към „Вихрушка“, както и към останалите книги от азиатската сага на Джеймс Клавел.