„Стъпалата“, Силвестър Сталоун

Петдесет години след като Роки изкачва стълбите пред Художествения музей във Филаделфия, Силвестър Сталоун се връща именно към тях в автобиографията си „Стъпалата“, но този път не за да разкаже историята на измисления боксьор, а своята собствена.

Основният разказ проследява годините между пристигането на Сталоун в Ню Йорк през 1969 г. и вечерта през 1977 г., когато „Роки“ печели „Оскар“ за най-добър филм. Но историята се връща и към детството му, както и към цената, която идва след успеха.

„Светът не е само слънце и усмивки. Той е гадно и злобно място и не ми пука колко си здрав, той ще те събори на колене и ще те държи така завинаги, ако го оставиш. Нито аз, нито ти, никой и нищо на света не удря толкова здраво като живота. Но не е важно колко силно удряш, а колко силно могат да те ударят и да продължиш напред – колко можеш да понесеш, без да спреш. Така се става победител.“

Репликата на Роки Балбоа от „Роки Балбоа“ вероятно е едно от най-разпознаваемите обобщения на философията, която Сталоун изгражда около най-известния си герой.

Преди Роки

Силвестър Гарденцио Сталоун е роден на 6 юли 1946 г. в Ню Йорк и още при раждането животът му поставя първото препятствие. Увреждане на лицев нерв при използването на форцепс причинява характерната асиметрия на долната част на лицето му и неясния говор, които по-късно ще се превърнат почти в негова запазена марка. Родителите му Франк и Джаки Сталоун имат бурен брак, който приключва с развод.

В детството обаче те са повод за присмех. Родителите му Франк и Джаки имат бурен брак и се развеждат, когато Силвестър е още дете. Училищните години също не приличат на начало на бъдеща холивудска кариера – проблеми с поведението, постоянно усещане, че е различен, и малко хора около него, които виждат особен потенциал. „Казаха ми, че няма да постигна нищо в живота, но вместо да им повярвам, това ми даде още по-голяма мотивация“, споделя той. В „Стъпалата“ именно тези години са важни, защото Сталоун не представя успеха като внезапното откриване на някакъв скрит талант. По-скоро като дълга поредица от откази.

Ню Йорк, 1969 г.: мечта, но почти никакви пари

Когато пристига в Ню Йорк през 1969 г., Сталоун иска да бъде актьор, но реалността е далеч от Холивуд. Въпреки трудностите той мечтае за изяви под светлините на прожекторите. След като учи актьорско майсторство в Маями и Ню Йорк, започва да се явява на прослушвания. Работи каквото намери. Сред най-необичайните му занимания е почистването на клетките на лъвовете в зоопарка в Сентрал парк.

Първата му платена роля е в нискобюджетния еротичен филм „Парти при Кити и Стъд“ (1970), който по-късно става известен като „Италианският жребец“. Сталоун признава, че е приел участието, тъй като е останал без средства да се издържа: „Бях отчаян. Имах два избора – или да се снимам в лентата, или да крада“.

Шест години по-късно Силвестър постига своята детска мечта. През 1975 г. той гледа боксов мач между Мохамед Али и аутсайдера Чък Уепнър. Вдъхновен от борбата на Уепнър, който издържа цели 15 рунда срещу легендарния Али, за три дни Сталоун написва сценария на бъдещия си филм „Роки“. Той предлага сюжета на няколко продуценти, които харесват историята, но не искат Сталоун за главната роля, а Робърт Редфорд или Бърт Рейнолдс.

Силвестър отказва сделката, ако не му бъде позволено да играе Роки Балбоа. С много компромиси и скромен бюджет от едва 1 млн. долара, филмът е заснет и се превръща в истински хит сред зрителите. „Роки“ печели три награди „Оскар“, включително за най-добър филм, а Сталоун се превръща в световна звезда. „Роки“ е метафора за живота ми. В основата стои идеята, че трябва да се бориш дори когато всичко е срещу теб“, обобщава актьорът.

Мастифът Бъткъс, който се появява и в първия филм за „Роки“, е негов верен спътник в трудните години преди славата. Поради мизерията, в която е живял, той продава Бъткъс за 50 долара, защото не е могъл да го храни. След успеха на лентата обаче го откупва за 3000 долара.

Защо „Стъпалата“?

Заглавието очевидно се отнася към легендарната сцена. Но в книгата стъпалата са и метафора. Няма един огромен скок между момчето, на което казват, че няма да постигне нищо, и световноизвестния Силвестър Сталоун.

Има малки роли. Лоши работи. Откази. Финансови провали. Сценарии, които никой не иска. Решения, които изглеждат неразумни. И още една крачка.

Официалното описание на мемоара го представя като книга за „разстоянията, които сме готови да изминем, и стъпките, които трябва да направим, за да стигнем от мястото, на което сме, до мястото, на което искаме да бъдем“. Това е и причината основната рамка да приключва през 1977 г. не защото кариерата на Сталоун приключва там, а защото тогава завършва историята на аутсайдера и започва тази на звездата.

След Роки идват Рамбо, „Непобедимите“ и една втора кариера

След успеха Сталоун създава някои от най-разпознаваемите персонажи в популярното кино.

Роки получава множество продължения, а през 1982 г. актьорът влиза в ролята на ветерана от Виетнамската война Джон Рамбо в „Първа кръв“. Първоначално много по-мрачен персонаж, белязан от войната и посттравматичния стрес, Рамбо постепенно се превръща в една от големите екшън икони на 80-те.

Десетилетия по-късно Сталоун събира цяло поколение екшън звезди в „Непобедимите“, а България се превръща в една от редовните снимачни локации за франчайза.

През 2022 г. той прави и изненадващо успешен дебют като главна звезда в телевизионен сериал. В „Кралят на Тълса“ Сталоун играе Дуайт Манфреди – нюйоркски мафиот, който след 25 години в затвора е изпратен в Оклахома да създаде нова престъпна организация.

Но „Стъпалата“ не е енциклопедия на всички тези успехи. Центърът остава онзи момент преди тях. Това е история, която не започва от върха, а от човека, който още стои долу и се опитва да реши дали има сили да изкачи следващото стъпало.