“Корона от тръни", Стефан Груев

“Корона от тръни” от Стефан Груев е не само един от най-добрите историко-биографични романи, които съм чела някога, но е една от най-добрите книги въобще, на които съм попадала. Чрез исторически факти и лична кореспондеция, Груев доста увлекателно разказва мрачната и кървава история на България в периода 1918 – 1943 по време управлението на цар Борис III след абдикацията на Фердинанд.

Авторът е син на Павел Груев (сред екзекутираните от Народния съд след 9 септември), един от най-доверените хора на цар Борис, което най-вероятно му помага да включи интересни истории от личното обкръжение на царя и отношенията с неговите малко, но истински приятели.

Груев не представя Борис в изцяло положителна светлина, напротив, показва и неговите слаби страни (романът е написан безпристрастно), но и изтъква безспорните му дипломатически качества, които му помагат през управлението на Александър Стамболийски, да затвърди позициите си след Деветнадесетомайски преврат, докато не поеме индиректно управлението. Политиката на неутралитет след избухването на Втората световна война и лавирането между Великите сили също са впечатляващи, без един български войник да участва в сражение, получаваме от Румъния обратно Южна Добруджа. Да не забравяме и твърдата му позиция за българските евреи.

Груев не повдига завесата за смъртта на Борис III, но ми се струва, че поддържа убеждението на немските лекари, грижили се за него, че и той е бил отровен със същата отрова като гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас.

Оценката на Booklovers e 5 от 5 звезди. Дори да се абстрахирате от историческите събития и да ги приемете като фон за изцяло фикционна биография за живота на Борис, отново си заслужава. Писах за тази книга още през 2021 г. Сега тя отново се появява на българския пазар и пет години по-късно не бих променила оценката си, но бих променила начина, по който говоря за нея.

„Корона от тръни“ в никакъв случай не е леко четиво. Груев пише изключително описателно, пряката реч е оскъдна, а огромният обем исторически факти, политически фигури, кореспонденция и дипломатически отношения изисква концентрация. На моменти книгата натежава и самата аз я оставях, за да прочета нещо друго междувременно. И въпреки това в продължение на седмици неизменно се връщах към нея. Защото Груев успява да направи един изключително сложен исторически период истински увлекателен, без да го опростява заради читателя.