Ако един от последните автопортрети на Винсент ван Гог не е изгубен, а просто е бил скрит под друга картина?

Този въпрос стои в центъра на „Изчезналият „Ван Гог“ от Джонатан Сантлофър – исторически трилър, който преплита реална загадка от живота на художника, нацистките грабежи на произведения на изкуството и съвременния нелегален пазар за шедьоври.

Когато Алексис Верде закупува стара картина от антикварен магазин, тя не подозира, че под лющещия се горен слой може да се крие нещо много по-ценно. Нейният приятел Люк Пероне, художник и експерт по изкуство, открива следи от друга творба под видимото изображение. Автопортрет. И не какъв да е, а вероятно изгубена картина на Винсент ван Гог, изчезнала малко след смъртта му.

Загадка, започнала с едно истинско писмо

Идеята за романа се ражда от реален исторически документ. След смъртта на Ван Гог неговият приятел и колега художник Емил Бернар описва погребението му в писмо. Тялото на Ван Гог е положено в стаята, в която е живял, обградено от жълти цветя и от някои от последните му картини.

Сред изложените произведения Бернар споменава и автопортрет, който днес не може да бъде идентифициран със сигурност. Това кара Сантлофър да си зададе въпроса: Дали Бернар е допуснал грешка? Или на погребението наистина е присъствал неизвестен автопортрет, който впоследствие е изчезнал? Тази малка празнина в историческите сведения се превръща в основата на цялата загадка.

Картина, изгубена между войната и алчността

Откритието отвежда Люк и Алексис назад към един от най-мрачните периоди в европейската история. По време на Втората световна война нацисткият режим обявява голяма част от модерното изкуство за „дегенеративно“. Хиляди произведения са конфискувани от музеи, галерии и частни колекции, а безброй еврейски семейства са принудени да се разделят със собствеността си.

Част от картините са унищожени. Други са продадени. Трети попадат в личните колекции на високопоставени нацисти като Херман Гьоринг. В романа възможният автопортрет на Ван Гог преминава през окупирания Париж и залите на „Жьо дьо Пом“, където нацистите събират и разпределят откраднати произведения на изкуството.

За да спасят картината, членове на Френската съпротива предприемат рискован ход. Десетилетия по-късно обаче миналото все още има своите пазители – хора, готови да убиват, за да не бъде разкрита истинската история на платното.

Когато всяка картина носи историята на човешки живот

„Изчезналият „Ван Гог“ не използва Втората световна война просто като драматичен фон. В центъра на романа стои и все още актуалният въпрос за реституцията на изкуството – връщането на произведенията, откраднати или придобити насилствено по време на нацисткия режим, на техните законни собственици и наследници.

Зад всяка картина стои не само името на художника. Стои и историята на човека, който я е притежавал. Семейство, принудено да напусне дома си. Колекция, разпръсната между различни държави. Живот, заличен от официалните документи.

Така търсенето на автопортрета се превръща не само в лов за безценно произведение, но и в опит да бъде възстановена една открадната история.

Автор, който познава света на фалшификаторите

Джонатан Сантлофър не пише за изкуството като външен наблюдател. Той самият е художник и дълги години съчетава визуалното изкуство с писането. Освен това създава така наречените „легални фалшификати“ – копия на известни произведения, които не се представят като оригинали и не целят измама.

Именно тази работа го отвежда към психологията на фалшификаторите, крадците и търговците на нелегално изкуство. За да изгради убедително този свят, Сантлофър проучва начина, по който художниците имитират чужда техника, стареят платна, подправят подписи и наслагват боя, така че една картина да изглежда като създадена десетилетия или дори векове по-рано.

Опитът му като визуален артист присъства и в самия сюжет – в начина, по който героите гледат на цветовете, мазките, основата на платното и малките несъвършенства, които могат да разкрият истината.

Какво може да научи всеки творец от Ван Гог?

За Сантлофър Ван Гог не е само трагична фигура или легендарен художник. Той е пример за упоритостта, без която творчеството не може да съществува. На въпроса какво може да научи всеки от Ван Гого човек, който твори, авторът отговаря:

„Ван Гог ни дава много уроци. Първо – да откриеш онова, което обичаш, и да останеш верен на него. Той се проваля като проповедник, какъвто е бил баща му, и като търговец на изкуство, какъвто е брат му Тео. Не е бил природно надарен и му е било трудно да пренесе нещата върху хартията и платното. Но именно чрез тази борба създава нов начин на виждане, идея и визия за живописта и рисунката.

Когато осъзнава, че да бъде художник е единственото, което иска, той не позволява на никого да му казва, че не може или че не е достатъчно добър, а мнозина са го правили. Макар съмненията му в самия себе си често да са били силни, също толкова силна е била и отдадеността му.

Обичам този цитат: „Ако чуеш глас в себе си, който казва: „Не можеш да рисуваш“, тогава непременно рисувай и този глас ще замлъкне.“

И той е работил по-усърдно от всеки друг. През последните 70 дни от живота си в Овер сюр Оаз създава 75 картини – повече от една на ден.

Едва започват да го признават, когато умира. Вече се появяват статии, които възхваляват яростното му, безкомпромисно изкуство. Ако беше живял още няколко години, щеше да стане свидетел на огромния си успех.“

Трилър между историята и пазара за изкуство

„Изчезналият „Ван Гог“ съчетава няколко различни загадки. Дали картината е истинска? Къде е била през последните повече от сто години? Кой я е притежавал? Кой има моралното и законното право върху нея? И колко струва една истина в свят, в който произведенията на изкуството се търгуват като валута?

Сантлофър проследява пътя на платното от последните дни на Ван Гог през нацистка Европа до съвременните аукционни къщи, музеи и тъмни пространства на нелегалния пазар.

Историческата загадка и криминалният сюжет се преплитат в свят, в който красотата често съжителства с алчността, а стойността на една картина може да бъде достатъчна причина някой да изтрие следите на миналото.

Повече от търсене на изгубен шедьовър

„Изчезналият „Ван Гог“ е трилър за една възможна картина, но и за историите, които изкуството съхранява. За творбите, отнети от хората, които са ги обичали. За тайните, скрити под пластове боя.

За границата между копие и оригинал, притежание и кражба, красота и престъпление. И за един художник, който приживе почти не познава успеха, но повече от век след смъртта си продължава да предизвиква обсебване, спорове и загадки.

Понякога една изгубена картина не е само произведение, което светът не може да открие. Тя е история, която някой отчаяно се опитва да скрие.