„Кръгът на дните“, Кен Фолет

Да напишеш исторически роман за средновековна Англия означава да работиш с хроники, документи, архитектура, закони, имена и събития. Да напишеш исторически роман за хората, издигнали Стоунхендж преди около 4500 години, е съвсем различно предизвикателство, пред което “Кръгът на дните” от Кен Фолет се изправя.

В центъра на сюжета са Сефт – млад и изключително способен копач на кремък, и Джоя – жрица с амбициозна идея за огромен каменен монумент. Около тях живеят пастири, земеделци и хора от горите, чиито отношения постепенно се превръщат от недоверие в открит конфликт. Но колко от този свят действително познаваме? И къде свършва археологията и започва Кен Фолет?

Всичко започва с един въпрос: как изобщо са го построили?

Стоунхендж не е бил непознат за Фолет. Като дете той посещава мястото със семейството си, но идеята за роман се появява десетилетия по-късно. „Първото нещо е размерът на тези камъни. Те са високи по седем или осем ярда и тежат около 25 тона. Когато застанеш близо до тези огромни камъни, имаш усещането, че се намираш до нещо наистина специално. Наистина е необикновено. Стои там от 4500 години и никой не знае защо. Именно това привлече интереса ми.“

А искрата за самия роман идва почти случайно: „Всъщност е доста забавно. Видях книга, тогава дори не я прочетох, макар че впоследствие го направих – просто видях заглавието – “Как да построиш Стоунхендж”. И си помислих: „Уау, това звучи като книга на Кен Фолет”.  Разбира се, после я прочетох и се запознах с автора – археолога Майк Питс, и започнах да навлизам в сложността на това място. Но това беше искрата. Искрата беше просто заглавието”.

Сравнението с най-известния роман на Фолет идва почти автоматично. В “Устоите на Земята” той превръща строежа на средновековна катедрала в двигател на огромна човешка история. Тук прави нещо подобно – само че се връща още приблизително 3500 години назад. И това променя всичко.

Кое в „Кръгът на дните“ наистина знаем?

Археологията може да даде доста точни отговори за самия Стоунхендж. Но не непременно за хората около него. Първата голяма конструкция на мястото не е каменният кръг, който познаваме днес. Около 3000 г. пр.н.е. там вече съществува кръгъл ров с насипи и 56 ями, известни като Aubrey Holes. Мястото е използвано и за кремационни погребения.

Около 2500 г. пр.н.е. започва фазата, която Фолет превръща в център на романа – издигането на гигантските сарсенови камъни. Повече от 80 от тях са пренесени до мястото, а средното им тегло е около 25 тона. По-малките „сини камъни“ идват от Уелс, на повече от 250 километра разстояние.

Тук романът стъпва върху изключително солидна реална основа. Изграждането на подобен комплекс е изисквало стотици хора, организация, храна, въжета, дървен материал, каменни инструменти и невероятна логистика – всичко това във време преди металните инструменти и преди колелото да се използва във Великобритания. Именно тук Сефт – човекът с практичен ум, който разбира как материалите и конструкциите работят, започва да звучи много по-малко като чисто литературно удобство. Такъв човек вероятно е съществувал. Просто не знаем името му.

Но Джоя? Племената? Войната?

Тук вече започва романът. Нямаме доказателства, че една харизматична жрица е измислила Стоунхендж. Нямаме Сефт. Нямаме Нийн. Нямаме конкретна война между пастири, земеделци и горски общности, която да е определила съдбата на монумента. Дори за начина, по който са били организирани строителите, археологията няма окончателен отговор. Знаем, че проектът е изисквал огромно координирано усилие, но няма пряко доказателство кой го е управлявал или как е изглеждала социалната йерархия.

И Фолет не крие това. За разлика от периодите, в които може да провери почти всеки детайл в историческите документи, тук сам признава, че е бил принуден много повече да разсъждава и да предполага. След първата версия на романа той дава текста на специалисти, които да търсят исторически и археологически грешки.

Най-историческото нещо в книгата може би са хората

Точно тук е и една от най-интересните идеи на Фолет. Можем да нямаме никаква представа как се е казвала жената, която е живяла на Голямата равнина през 2500 г. пр.н.е., но можем да бъдем почти сигурни, че тя се е тревожила за храна, семейство, сигурност, отношения и бъдещето на децата си. За Фолет времето променя технологиите много повече, отколкото човешките страхове.

„Във всяка историческа епоха хората се тревожат за парите и работата, за това как ще се издържат, как ще нахранят децата си. Хората се тревожат за насилието, престъпността и войната или се тревожат за брака и секса. Доколкото мога да преценя, всички тези неща са били проблеми в почти всяко човешко общество, както и в различните държави. Моите книги са популярни на места като Китай и Бразилия, където ежедневието е много различно от всичко, за което обикновено пиша – Англия през Средновековието или банкери от Викторианската епоха. Но мисля, че хората, чиито житейски обстоятелства са различни, могат да се наслаждават на тези книги, защото могат да се разпознаят в онези фундаментални проблеми, които тревожат всички”.

Това обяснява и защо официалната анотация може леко да подведе читателя. Стоунхендж е голямата идея, но романът не е просто 600 страници за влачене на камъни през равнината. Сушата, любовта, семейното насилие, властта, религията, търговията, конфликтът между общности и борбата за ресурси трябва да превърнат археологическия проблем в човешка история.

А убедителна ли е тази история?

Тук отзивите стават по-интересни. Професионалната критика приема романа предимно добре. Но има и една повтаряща се резерва. В ревю на авторитетното издание “Уошингтън Поуст” се отбелязва необичайно опростения език на романа – още по-директен от традиционно ясния стил на Фолет. Част от читателските реакции са и по-критични: според тях при толкова голям обем самият Стоунхендж остава твърде дълго на заден план, а някои от персонажите и конфликтите изглеждат по-схематични от тези в най-силните му исторически романи.

И така – колко история има в „Кръгът на дните“?

Повече, отколкото може да изглежда. И едновременно с това – много по-малко, отколкото сме свикнали да очакваме от исторически роман. Археологията ни казва, че преди 4500 години някой е решил да премести камъни с тегло десетки тонове и да ги подреди с изключителна точност на едно място в Южна Англия.

„Кръгът на дните“ се опитва да измисли човека, който би могъл да каже: „Нека го направим.“ И хората, които по някаква причина, са му повярвали.