„Кой се страхува от светците на дома“, Сара Дуарте Брандао

„Кой се страхува от светците на дома“ от Сара Дуарте Брандао разказва историята на Мария Тереза – жена, израснала в малко португалско рибарско селище между семейните ограничения и свободата, която открива в книгите.

От нея се очаква да бъде точно такава, каквато нейните баща, съпруг и общността са решили, че трябва да бъде. Да приеме предварително предначертания за нея живот. Да не задава прекалено много въпроси. Да не мечтае за неща, които не подобават на една бъдеща съпруга.

Само че Мария Тереза носи книгите си при дърветата и мечтае историите да узряват по клоните им като плодове. За нея четенето не е просто бягство от действителността. То е първият възможен път към свободата.

Жената, която отказва да остане на мястото си

Историята на Мария Тереза се разгръща в различни периоди от живота ѝ – като момиче, което тайно чете забранени книги, като жена, принудена да живее според чуждите представи, и като възрастна самотница, която местните деца наричат вещица.

В младостта си тя познава не само ограниченията на семейството и брака, но и една тайна любов, която разкрива възможността за съвсем различно съществуване. За да го постигне, Мария Тереза трябва да напусне сигурността на познатия свят и символично, но и съвсем буквално, да прекоси реката.

Това не е просто пътуване от единия бряг до другия. То е отказ да продължи да живее в сянката на мечтите, които други хора са избрали вместо нея.

Къщата на вещицата

Години по-късно откриваме Мария Тереза в тъмна къща край река Доуро, където тя прекарва дните си в тъкане на гоблени. За местните хора домът й е подозрително място. Къща, изпълнена с книги, тишина и странни фигури. Къща на жена, която живее сама и не се подчинява на правилата на общността.

Следователно – къща на вещица. Но там, където останалите виждат мрак, Мария Тереза вижда убежище. Място за творчество, памет и свобода. Пространство, в което една жена най-сетне може да съществува извън ролите, наложени ѝ от семейството и обществото.

Именно в тази къща се появява малката Жоана. Между двете се заражда необичайно приятелство, чрез което Мария Тереза показва на момичето света на книгите и го учи не просто да чете, а да мисли, да чувства и да вижда възможности там, където другите виждат единствено страх. В Жоана тя открива шанс да предаде нататък свободата, която самата тя е трябвало да извоюва.

Роман, вдъновен от истинска история

В основата на „Кой се страхува от светците на дома“ стои реален случай, свързан с религиозните скулптури на португалския художник Алтино Мая, създадени за църквата „Сао Педро“ в Афурада. Необичайните фигури предизвикват силна реакция сред местната религиозна общност и впоследствие са премахнати от църквата.

Историята на светците й предоставя не само контекста, но и основния въпрос на романа: От какво всъщност се страхуват хората, когато се изправят пред нещо, което не разбират? От самите фигури? От жената, която не се държи според очакванията? Или от възможността всичко, което приемат за неизменно, да се окаже различно?

Освен това, името на Мария Тереза не е никак случайно, то е пряка препратка към португалската писателка, журналистка, феминистка и активистка Мария Тереза Орта. Тя е сред авторките на прочутата книга „Новите португалски писма“, която през 70-те години се превръща в символ на съпротивата срещу цензурата, патриархалните ограничения и подчиненото положение на жените в Португалия.

Живот, изграден фрагмент по фрагмент

„Кой се страхува от светците на дома“ не проследява живота на героинята си хронологично. Романът се движи между различни моменти и гледни точки, а читателят постепенно подрежда историята на Мария Тереза като мозайка – фрагмент по фрагмент, спомен по спомен. Миналото живее в къщата, в гоблените, в книгите, в телата и в премълчаните истории на жените.

Роман за жените, които не са могли да бъдат себе си

Сара Дуарте Брандао посвещава книгата на многото жени, които дълго време не са имали възможност да бъдат онова, което са искали. И вероятно именно тук се крие същността на романа.

„Кой се страхува от светците на дома“ е история за еманципацията, но не представя свободата като един-единствен героичен акт. Тя е съставена от много малки неподчинения – скрита книга, забранена любов, прекосена река, самотно избран дом, приятелство между две поколения. Това е роман за жените, които общността превръща във вещици, когато не успява да ги подчини. За книгите като убежище и начин да си представим различен живот. За изкуството, което може да разруши установените представи за красиво, правилно и свято. И за свободата да засаждаш мисли, дори когато около теб всички настояват, че те не бива да порастват.