„Забравено пророчество“

Някога Нина Хароу и Патрик Колсън вярваха, че ако разкрият истината, могат да променят света. Сега знаят, че имат силата и да го унищожат. В „Забравено пророчество“ Стейси Макюън се завръща в мрачния индустриален свят на The Artisan Trilogy, но този път революцията вече не е обещание, тайна или идея, която предстои да избухне. Тя се е случила и хората умират заради нея.

Продължението на „Забранена алхимия“ ни среща с Патрик и Нина, които се изправят пред последствията от решенията им в първата книга. Бунтът на занаятчиите е почти разбит, войната вече е отнела хиляди животи, а двамата, които някога вярваха, че могат да се борят заедно срещу системата, вече трудно могат да стоят от една и съща страна. И точно тук романът задава много по-неприятния въпрос: какво става с революционерите, когато революцията започне да убива хора?

Патрик вече не е просто антигероят с каскета

В „Забранена алхимия“ вдъхновението от Томи Шелби беше почти невъзможно да бъде пропуснато. Патрик пушеше, носеше плосък каскет, управляваше престъпна групировка и се ръководеше онзи особен морален кодекс, който превръща антигероя едновременно в опасен и привлекателен персонаж.

Но във втората книга образът му вече трябва да понесе последствията от собствената си революционна романтика. Патрик е последният алхимик. И вярва, че се е провалил. Войната, която е помогнал да започне, вече има реални жертви, бунтът се разпада, а самият той остава с убеждението, че кръвта на загиналите е и върху неговите ръце.

Първата книга питаше кой има право да притежава магията. Втората очевидно добавя още нещо: какво право имаш да поведеш хора във война, ако не можеш да обещаеш какво ще остане след нея?

А Нина вече не може просто да не избира страна

За Нина промяната е различна. В началото на поредицата тя вярваше, че магията може да бъде нейният път към по-добър живот. Като дъщеря от миньорско семейство, тя познава системата най-вече през ограниченията, които ѝ налага.

После разбира, че същата тази система е изградена върху лъжа. В „Забравено пророчество“ времето, в което може да наблюдава света около себе си и да се преструва, че изборите ѝ засягат само нея, е приключило. Предателството спрямо Патрик също вече не е просто романтическо препятствие, което трябва да бъде преодоляно преди следващата целувка.

То е част от политическата катастрофа около тях. Доверието между двамата практически не съществува. Само че светът има лошото чувство за хумор да ги постави отново един до друг.

Едно пророчество и един неизчерпаем източник на сила

Когато надеждата за бунта почти изчезва, Нина и Патрик научават за старо пророчество. То може да ги отведе до неизчерпаем източник на сила. В свят, в който Terranium не е просто магически минерал, а основата на икономиката, политическата власт и класовото разделение, подобно откритие очевидно може да промени всичко.

И двамата нямат особен избор. Трябва отново да работят заедно. Пътят им преминава през умиращите миньорски градове на Белаверската падина, среща ги със стари приятели и врагове и постепенно ги отвежда към тайна, свързана със самия произход на магията. Официалното описание на романа вече подсказва, че конфликтът се разширява отвъд непосредствената война между занаятчиите и управляващите.

Това е и логичната следваща стъпка за света, който Макюън построи. Първо разбрахме, че магията не е дар. Сега предстои да разберем какво всъщност е тя.

Първоначално втора книга изобщо не е трябвало да бъде в този вид

Интересното е, че самата The Artisan Trilogy първоначално не е била трилогия. Макюън продава проекта като дуология и предварително очертава сюжета на две книги. Редакторът ѝ обаче забелязва очевидния проблем – материалът е прекалено много за два романа.

Тъй като авторката не иска да пише огромни томове, още преди първата книга да бъде завършена, историята е преструктурирана в три части. По думите ѝ обаче именно втората книга се оказва тази, която най-сериозно нарушава първоначалния план и принуждава част от третата също да се промени.

И Полли най-после ще трябва да обяснява

Една от значителните промени във втория роман е и появата на допълнителни гледни точки. Сред тях особено важна се оказва Полли. След действията й в първата книга Макюън признава, че самата героиня сякаш е настоявала да получи повече пространство в продължението.

Но целта не е да бъде оправдана. Авторката иска по-скоро да покаже контекста зад решенията ѝ – колко безнадеждно трябва да стане положението на един човек, за да започне да взема отчаяни решения.

А любовта? Тя определено не оправя всичко

Макюън продължава да описва поредицата като романтично фентъзи и връзката между Патрик и Нина остава в центъра. Но ако първата книга беше slow burn, във втората проблемът вече не е кога двамата ще признаят какво чувстват. Те прекрасно знаят какво са чувствали. Проблемът е какво е останало след това. Предателството, войната и решенията им са превърнали романтичния конфликт в нещо доста по-интересно от обикновена раздяла.

За да се доверят отново един на друг, не е достатъчно чувствата да са останали. Трябва да решат дали човекът срещу тях все още е онзи, когото някога са обичали. А и дали самите те са останали същите.

След „Peaky Blinders с магия“ идва по-трудната част

„Забранена алхимия“ можеше сравнително лесно да бъде описана с атрактивната формула: „Peaky Blinders среща Six of Crows с магия.“ „Забравено пророчество“ изглежда по-трудно за свеждане до едно изречение. Защото индустриалният свят, престъпните групировки, магията и slow-burn романтиката все още са там. Но вече са се появили и последствията. Втората е за онова, което идва след това: какво ще разрушиш, когато решиш да го построиш отново?