“Убийството като изящно изкуство“, Карол Карнак

Често в ревютата и статиите споменавам маркетинга и книгите и се опитвам да отсея наистина добрите заглавия от рекламния шум, но понякога и аз попадам в този капан. „Убийството като изящно изкуство“ от Карол Карнак е от онези книги, при които накрая осъзнаваш, че нямаше да изгубиш почти нищо, ако беше спрял да четеш по средата.

Синопсисът на романа обещава класическа криминална загадка – в новосформираното Министерство на изящните изкуства е извършено убийство. Жертвата е високопоставения служител Едуин Помфрет, който бива премазан от мраморен бюст. На фона на съмненията за корупция във ведомството и тесния кръг от заподозрени, човек очаква наистина загадка в традицията на Златната епоха на криминалните романи. Всъщност, точно това обещава и корицата. Но това не би могло да бъде по-далеч от реалността.

Всъщност, авторката Карол Карнак, пише под два псевдонима, и издава общо над 70 романа. Тя е част и от Детекшън клуб с Агата Кристи и Дороти Сейърс. При подобна биография очакванията ми съвсем естествено се вдигнаха – представях си среща с автор от ранга на Кристи, който ще ме държи в напрежение до последната страница.

“Убийството като изящно изкуство” е част от поредицата на Карнак за инспектор Джулиан Ривърс, нейният, да го наречем Поаро, но той се оказа доста безличен, крайно безинтересен и невпечатляващ с дедуктивните си заключения по отношение на убиеца. Той бледнееше подобно и на останалите плоски второстепенни и основни заподозрени, а сега, две седмици след като приключих романа, не мисля, че дори си спомням кой точно се оказа извършителят.

Едно от най-слабите места обаче за мен бяха диалозите. А точно при криминален роман с ограничен кръг заподозрени диалогът би трябвало да бъде едно от основните оръжия на автора – да изгражда характерите, да поражда подозрения и да подхвърля следи. Тук той по-скоро забавя и без това мудното действие. Първата част от романа (преди убийството), беше посветена на това колко лесно се създават фалшификати и колко трудно могат да бъдат разпознати, което след това беше повторено в предълги абзаци. В разпитите на Ривърс липсваше каквато и да било динамика, а в диалозите между героите в някои моменти дори забравях кои точно присъстват в сцената.

Оценката на BOOKLOVERS е 2 от 5 звезди. Абсолютното разочарование от книгата можеше да ми бъде спестено, ако бях изчела отзивите в Goodreads. Поне вече знам нещо по-лошо от криминален роман с предвидим убиец – криминален роман, след който две седмици по-късно дори не помниш кой е бил убиецът. Ако вие вече сте я завършили, ще се радвам да разбера и вашите впечатления.