„Сестрите Блу“, Коко Мелърс

В „Сестрите Блу“ Коко Мелърс се връща към темите за зависимостта и саморазрушението от дебютния си роман „Клеопатра и Франкенщайн“, но този път ги поставя в контекста на отношенията в едно семейство.

Четирите сестри Блу – Ейвъри, Бони, Лъки и Ники са различни като характер, избори и начин на живот, но достатъчно свързани, за да изглеждат почти като затворена система. До момента, в който едната умира. Година след смъртта на Ники, останалите три сестри трябва да се върнат в апартамента в Ню Йорк, където са израснали, и да се справят не само със загубата й, но и със собствените си версии за това какво всъщност означава да бъдеш част от семейство.

Ейвъри е най-голямата, вече успешен адвокат в Лондон, но преди години се е борила със зависимост към наркотиците.  Бони е професионална боксьорка, която след тежка загуба се е отказала от спорта и работи като охрана в Лос Анджелис. Лъки, най-маката, е модел, която живее сред блясъка на Париж, партитата, алкохола и наркотиците. А Ники е страдала от хронична болка, причинена от ендометриоза, и умира след прием на таблетки, съдържащи фентанил.

Но „Сестрите Блу“ не е само роман за скръбта. Той е и книга за ролите, които семействата раздават на децата си – разумната, силната, красивата, уязвимата, и колко трудно е да престанеш да играеш своята дори когато вече си възрастен.

Четири сестри, които не трябва да си приличат

Мелърс съзнателно изгражда сестрите като почти противоположни светове. Те имат различни професии, различни градове, различна енергия и различни начини да се справят с болката.

Самата тя обяснява: „Исках да напиша книга за изключително различни сестри с ясно различими вкусове в рамките на едно семейство. Исках всяка от тях да има свой град, свои цветове, музикален вкус и стил, но въпреки това да остават едно цяло и между тях да има нещо хармонично”.

Ейвъри е контролът, Бони – физическата сила, Лъки – красотата и хаосът, а Ники – сестрата, около която останалите сякаш са се подреждали. И когато една част от тази система изчезне, останалите вече не знаят съвсем ясно кои са без нея.

Това е и причината завръщането в семейния дом да не бъде просто сюжетен повод да се съберат отново. Апартаментът в Ню Йорк ги връща към времето, когато ролите им са били оформени – към родителите, зависимостите, конфликтите и онези версии на самите тях, които са се опитвали да оставят зад себе си.

„Човекът, за когото бих умряла, но когото понякога искам да убия“

Връзката между сестрите е лична тема за Коко Мелърс. Самата тя е израснала с братя и сестри и говори особено откровено за отношенията със своята по-голяма сестра Дейзи Бел: „Мога да го обобщя така – тя вероятно е единственият човек, когото познавам, за когото бих умряла, но когото също така бих искала да убия“.

Звучи като шега, но всъщност точно това противоречие е в основата на „Сестрите Блу“. Сестринската любов при Мелърс не е идеализирана. Тя може да бъде едновременно нежна и жестока, безусловна и разрушителна, изпълнена със солидарност и с думи, които никога не бихме позволили на друг човек да ни каже.

Мелърс го формулира още по-директно: „Въпреки че семейство Блу не е моето собствено семейство, ако ще пиша за семейство, искам да пиша за типа семейство, който разбирам – дълбоко обичащо и дълбоко прецакано. Това просто е истината за мен.“

Когато читателят разпознае истински човек

Но около „Сестрите Блу“ се появява и съвсем различен литературен въпрос. През ноември 2024 г. лондонският поет Джеймс Масая публично обвинява Мелърс, че персонажът Чарли в романа съдържа твърде много разпознаваеми елементи от неговия собствен живот.

Чарли е чернокож поет от Лондон, живее с родителите си и говори открито за наркотици и сексуалност. Героят организира поетични вечери в източен Лондон, използва идеи и изрази, които Масая също е използвал публично.

Тук историята става още по-сложна, защото двамата не са непознати. По думите на Масая той и Мелърс са се познавали и са общували още от 2018 г. Той твърди, че когато първоначално я пита дали Чарли е базиран на него, тя отрича. След като отново поставя въпроса и посочва конкретните прилики, според Масая Мелърс казва, че е трябвало да го предупреди предварително за персонажа.