“Пролетен сняг” от Юкио Мишима не е просто роман, а преживяване, което изцяло ще обсеби съзнанието ви. Това е трагична любовна история, в която дори природата е в унисон с действието и емоциите на героите. Това е историята на Кийоаки и Сатоко, която едва ли някога ще забравите.

Но да започнем със сюжета. Отправната точка в началото на сюжета е края на Руско-японската война (1905). Истинското действие се разгръща от 1912 със смъртта на император Мейджи, а, както споменах и по-рано, главните герои Кийоаки Мацугае и Сатоко Аякура принадлежат към две близки помежду си семейства, но от различни социални класи. Семейство Аякура са от старата аристокрация, докато Мацугае са издигнали се самураи, натрупали богатството си чрез модернизацията и войните на Мейджи. Кийоаки е изпратен от баща си при Аякура, за да придобие тяхната изтънченост и култура, но в резултат той се превръща в меланхоличен и пасивен младеж.

Всъщност, превръща се в един от най-разглезените, нерешителни и откровено неприятни литературни персонажи, които съм чела. Единственото му “качество” е привлекателната външност, а благодарение на общественото си положение, няма причина да се бори за нищо. Той е самовлюбен страхливец, продукт на своята култура. От другата страна е Сатоко, която от дете е безнадеждно и сляпо влюбена в Кийоаки, който по странно стечение на обстоятелствата също решава, че изпитва чувства към нея. “Странно стечение”, защото Кийоаки, мисля вече споменах, но той е крайно нерешителен и ненаясно както със себе си, така и с околните. Дори когато започва тайна връзка със Сатоко, той не е напълно убеден, че изпитва обич към нея. Дори е сигурен, че тя го въвлича в авантюрата, за да му се подиграе. Но когато се уверява в любовта си към Сатоко, е прекалено късно.

Това е жестока история и брутално откровена, недостатъците на героите сякаш са преекспонирани и то не само заради жестокостта на Кийоаки към Сатоко, който обрича и двама им заради желанието си да бъдат заедно. Страничните персонажи като прислужницата на Сатоко и учителя на Кийоаки изиграват не по-малка роля за трагедията. Просто в този свят  (света на Мишима) любовта не се проваля заради липса на чувства, а защото никога не е имала шанс да съществува свободно. Подобно на пролетния сняг, и тя е нещо красиво, но краткотрайно, което… се топи наистина бързо.

Както почитателите на японската история знаят (и особено феновете на Азиатската сага на Клавел), с разпадането на Шогуната започва модернизирането на Япония. Страната “се отваря” към Запада, местните, в стремежа си да приличат на европейците, обзавеждат домовете си в западен стил, жените също подражават на европейките и техните прически. Но западното влияние е много по-силно от гореописаното. “Пролетен сняг” най-ясно показва и собствените възгледи на Юкио Мишима за живота в Япония и нейния пълен упадък. Изненадах се, когато научих, че самият Мишима е организирал преврат за възстановяването на императора, но след провала, е извършил сепуко (ритуално самоубийство).

Четейки “Пролетен сняг” може и да имате чувството, че нищо не се случва, но в действителност е точно обратното, всичко се случва, но не в действията, а в състоянията на героите. А природата, тя е огледало на вътрешните им състояния. “Пролетен сняг” е великолепен роман, един от най-добрите, които някога съм чела. Оценката на BOOKLOVERS не може да бъде друга освен 5 от 5 звезди.