“Последните дни на Кира Мълан”

Колко струва истината, когато никой не ти вярва? В „Последните дни на Кира Мълан“ Ники Френч изграждат криминална загадка, в която най-голямата опасност не е непременно убиецът, а убеждението на всички останали, че човекът, който търси истината, не е способен да я разпознае.

За разлика от романа си “Нечута”, този път те изграждат доста по-убедителна повествователна основа, което в началото се води от ненадежден разказвач. И този път Мод е в периферията на повествованието, но когато “получава повече време на страниците”, образът й става доста по-пълнокръвен спрямо “Изчезването на Шарлот Солтър”.

Но първо за историята. Както споменах, във фокуса на романа попада Нанси Норт, нашият, на пръв поглед, ненадежден разказвач. Тя и партньора й Феликс се преместват в нов апартамент, след като тя е изписана от психиатрична клиника. Нанси мечтае отново да поеме контрол над своя живот, отново да открие свой ресторант и за целта стриктно прилага предписаната й терапия. Но в новия апартамент “гласовете”, които чува, отново се появяват. А когато нейната съседка – младата и енергична Кира Мълан е открита мъртва, Нанси е убедена, че разследващите допускат грешка като приключват случая с обяснението, че е извършила самоубийство. И така, Нанси се оказва единствената, която прави всичко по силите си да докаже, че Кира е жертва на убийство. И си навлича гнева както на партньора си Феликс, така и на останалите им съседи. Тя постепенно губи контрол върху собствения си живот, а Феликс използва уязвимостта ѝ, за да я изолира и дискредитира. Най-страшното е, че не му е необходимо да прибягва до открито насилие – достатъчно е да убеди околните, че на Нанси не може да се вярва.

А колкото до Мод, първоначално случаят е поверен на неин колега, но след срещата й с Нанси тя открива съществен пропуск. Въпреки колебанията и индиректните упреци от началника си, че “не е системен играч”, Мод решава да започне свое разследване и да открие какво се е случило в последните дни на Кира Мълан.

Всъщност, убийството на Кира е само фон, в който Ники Френч разглеждат темите за психологическото насилие и контрол, манипулациите. Те показват колко лесно психиатричната диагноза може да се превърне в основание човек да бъде лишен от доверие, право на собствена преценка и дори контрол върху живота си. Един от най-тежките моменти в самия роман е повторното хоспитализиране на Нанси. Изключително силно графично бяха описани конкретни моменти, когато неминуемо ставаш съпричастен с безпомощността на Нанси… Признавам, тогава исках просто да приключа романа, но продължих отново. Мисля, че тогава разбрах колко добре Ники Френч “са ме хванали” в историята” и вече не искам да продължа само заради разкриването на извършителя, а и заради Нанси.

И когато Мод изслушва разказа на Нанси, проявява емпатия към нея и се опитва да й помогне, някак го очакваш, но и изпитваш облекчение, че Нанси вече има съюзник. Ето такъв тип емоция определено не очакваш, докато четеш психологически трилър.

Всъщност Мод и Нанси се оказват интересна двойка. В известен смисъл Нанси и Мод се оказват от една и съща страна на барикадата – едната се бори да бъде чута, а другата отказва да се подчини на институционалното удобство да не слуша.

Колкото до образа на Мод, както споменах и по-рано, той е доста по-разгърнат. Освен като брилянтен детектив, виждаме колко силно повлияна е от тромавата полицейска система, в която служителите се защитават един друг при очевидно допуснати грешки. Както и за опитите й да подреди живота си след раздялата с любимия й.

И така, от самото начало знаем, че Кира Мълан е била убита. И когато и властите в лицето на Мод се уверяват в това, се оказва, че всеки от съседите на Нанси е потенциален извършител. “Убийството на Кира Мълан” ми допадна доста повече спрямо “Последните дни на Шарлот Солтър”, а оценката на BOOKLOVERS е 4.2 от 5 звезди. Единствената ми сериозна резерва е към финала. Не толкова към разкриването на извършителя, колкото към развръзката на психологическата линия, която през цялото време ме вълнуваше повече от самото убийство. След толкова внимателно изграден конфликт Ники Френч прибягват до прекалено драматични и удобни сюжетни решения, за да приключат историята на Нанси, което идва за сметка на реализма, който прави предходните страници толкова въздействащи.