“Клара и слънцето”, Казуо Ишигуро

“Клара и слънцето” от Казуо Ишигуро е от този тип редки книжни съкровища, за които мислиш много повече след като си ги завършил отколкото в момента на самото четене. И поставя един много голям въпрос, който изцяло променя парадигмата, а именно има ли нещо уникално в човека, което не може да бъде копирано.

Действието се развива в недалечното бъдеще, Ишигуро изгражда антиутопично общество, в което децата преминават през генетично подобряване, за да имат по-голям шанс за успех в живота. Разработена и технология за изкуствени приятели (Artifical Friends), които родителите закупуват за своите деца, тъй като изглежда те имат проблем да създават и истински такива.

И тук идва Клара, тя е изкуствен приятел, която прекарва първите седмици от своето съществуване в магазин и наблюдава както останалите модели, така и хората. Магазинът за нея е цяла Вселена, тя не приема нищо за даденост. Захранвана от слънчева енергия, в нея се заражда убеждението, дори религиозното отношение, че Слънцето има и лечебна сила, че то е всемогъщо и милосърдно същество.

Клара е избрана от семейството на болната Джоузи заради поразителната й дарба да запомня и най-малкия детайл. Клара превръща в центъра на своето съществуване мисията да помогне на Джоузи да се излекува, независимо от цената, която ще плати. Което е доста интересен парадокс, когато се замислиш. Тя не се пита дали жертвата си заслужава. За Клара саможертвата никога не е избор, а естествен израз на обичта, тя не се страхува за себе си, иска само Джоузи да живее.

Ишигуро създава и доста второстепенни сюжетни линии, в които поставя темите за съзнанието, саможертвата, любовта, човешкия егоизъм и цинизъм, какво е любов и доброта. Част от тях са само загатнати, вплетени в различни сюжетни нишки чрез герои в свят, който не е напълно изграден. Светът на Клара не е ясен до последния детайл, но не мисля, че Ишигуро не би могъл да го направи, а просто защото романът никога не е бил за бъдещето. Той е за нас, защото това, което прави романа, е философията и моралните въпроси, които са застъпени.

Клара е като дете, наивна и отдадена, “чиста душа” без да има такава в един жесток свят. Парадоксът е, че именно тя, създадена като машина, се оказва най-човечният персонаж в романа. И ако търсите роман, който да ви накара да се замислите и който поставя един от най-старите човешки въпроси в нова светлина, „Клара и слънцето“ е точният избор. Оценката на BOOKLOVERS – 5 от 5 звезди. „Клара и слънцето“ не пита дали изкуственият интелект може да стане човек. Пита дали ние самите разбираме какво означава да бъдеш човек. И точно затова романът остава с читателя дълго след последната страница.