“Кървав септември”, Кариса Орландо

Какво бихте направили, ако най-сетне откриете мечтания си дом – красива викторианска къща, просторна веранда, огромна градина, автентични мебели и прекрасни винтидж тапети, но малко след нанасянето разберете, че къщата е обитавана от духове? Вероятно бихте избягали. Маргарет не е като повечето хора.

В дебютния си роман “Кървав септември” Кариса Орландо взима един от най-познатите хорър тропи – прокълнатата къща – и променя основното му правило. Главната й героиня Маргарет не открива постепенно, че в дома й се случва нещо свръхестествено. Тя го знае. Знае за духовете, за среднощните писъци, че през септември стените започват да кървят. Знае дори, че в мазето живее нещо, което е най-добре да бъде оставено на спокойствие. И въпреки всичко няма никакво намерение да напуска дома си.

Мечтаният дом има един малък недостатък

Когато Маргарет и съпругът й Хал купуват внушителната кобалтовосиня викторианска къща на улица „Хоторн“, не могат да повярват на късмета си. Най-сетне имат собствен дом. Само че скоро разбират, че не са единствените му обитатели. Всяка година през септември къщата се променя. Духовете на бившите й обитатели се появяват по коридорите. Нощем се чуват писъци и стенания. От стените започва да се стича кръв.

Самата Кариса Орландо уточнява: “Маргарет е решена да живее спокойно със своите някога-живи съквартиранти – шегаджии, както ги нарича тя, и си е изградила набор от правила за оцеляване в своя дом на ужасите. Тя няма никакво намерение да отвръща на удара дори когато паранормалните явления се влошават всеки септември, и определено не и срещу съществото, което живее в мазето. След това съпругът на Маргарет, Хал, изчезва. Отдалечилата се от тях дъщеря Катрин настоява да дойде на гости, за да търси Хал, без изобщо да подозира, че къщата е обитавана от духове. Приоритетът на Маргарет е да опази Катрин, което е трудна задача с настъпването на септември. А когато търсенето на баща й отвежда Катрин до тревожни открития, Маргарет не знае как да защити дъщеря си не само от шегаджиите в настоящето, но и от миналото, което толкова отчаяно е искала да остави в миналото”.

И, да, определено духовете далеч не са единственото нещо, което преследва това семейство.

Защо някой би останал в къща, чиито стени кървят?

Това е може би най-интересният въпрос в романа. Не „има ли духове?“. А: Защо Маргарет просто не си тръгне?

Кариса Орландо има докторска степен по психология и повече от десетилетие изучава и практикува в областта. В професионалния си живот работи като клиничен психолог, включително с деца и младежи. И този опит неизбежно влиза в начина, по който изгражда персонажите си.

„Един от многото, много уроци, които съм научила от кариерата си, е, че действията на всеки човек, независимо колко объркващи изглеждат на пръв поглед, стават напълно разбираеми, когато научиш малко повече за самия човек и за живота му. Мисля, че пренесох този урок и върху героите в романа – Маргарет определено прави много неща, които читателите вероятно не биха избрали за себе си (например да останат в къща, пълна с духове). Но всичко това има съвършен смисъл за Маргарет и за това коя е тя като човек”, споделя тя.

„Обожавам историите за обитавани от духове къщи“

Самата Орландо не крие любовта си към хоръра. И особено към къщите с неприятно активен задгробен живот. Когато я питат какво точно я привлича към този толкова добре познат троп, отговорът й едва ли би могъл да бъде по-ентусиазиран:

„Дори не съм сигурна, че мога напълно да обясня какво точно е в тях, но просто обожавам историите за обитавани от духове къщи. Обожавам ги. Обичам всички тропи – писъците и кръвта, някогашните живи обитатели, чудовищата в мазето и огромния метафоричен потенциал. Обожавам добрия метафоричен потенциал. Освен това има нещо фантастично прекрасно в идеята духчета и гоблини да идват да ни хванат точно на мястото, където живеем, ядем и спим, мястото, където е семейството ни, където би трябвало да сме най-защитени от всичко. Страхът в това е толкова универсален и кара извратеното ми малко сърце да изпада в див възторг”.

Но комичното натрупване на хорър клишета има съвсем различен ефект, когато единственият човек, който категорично отказва да се впечатли от тях, е собственичката на къщата. Точно там идва и черният хумор. Маргарет не прекарва романа в писъци и опити за бягство. Тя вече е приела условията за съвместно съществуване с мъртвите. Почти като досадни съседи.

Дебют, писан през пандемията

“Кървав септември” е първият роман на Кариса Орландо. Самият път от ръкописа до книжарниците се оказва далеч по-дълъг и сложен, отколкото хората около нея очакват. Орландо продава романа в края на 2021 г., но книгата излиза близо две години по-късно. Три години след американското издание къщата на улица „Хоторн“ отваря вратите си и за българските читатели. И датата трудно би могла да бъде по-подходяща. 11 септември. Защото ако има месец, в който определено не искате да посетите дома на Маргарет, това е септември. От друга страна, тя самата вероятно би ви казала, че преувеличавате. Стига да спазвате правилата.