„Холивуд. И край“, Джон Грийн

Какво се случва, когато най-накрая получиш славата, за която си мечтал и разбереш, че заедно с нея си продал и част от собствения си живот? След близо десетилетие далеч от художествената литература Джон Грийн се завръща с „Холивуд. И край“ (Hollywood, Ending) – първия си роман, написан за възрастна аудитория.

Авторът, който превърна „Къде си, Аляска?“, „Вината в нашите звезди“ и „Хартиени градове“ в книги на цяло поколение читатели, този път насочва вниманието си към хора, които вече са направили първата крачка към успеха. И откриват, че това може да бъде най-лесната част.

В центъра на историята са двама млади актьори – Кай Ларами и Джунипър Кастийо, които получават главните роли във филм, посветен на Анди Уорхоу. За двамата това е възможността, която може да промени всичко. Кариерата им започва да набира скорост. Между тях се заражда връзка. Филмът привлича все повече внимание. А после Холивуд започва да разбира, че личният им живот може да бъде продаден почти толкова успешно, колкото самия филм.

Когато личният живот стане съдържание

Славата винаги е била една от любимите теми на Холивуд. Но според Джон Грийн днес въпросът вече не засяга само актьори, музиканти и писатели, а почти всички.

„Преди това беше въпрос основно за знаменитостите, най-вече за актьорите и в по-малка степен за писателите. Сега е въпрос за всички, защото всички участваме в икономиката на вниманието. Всички превръщаме личния си живот в публично потребими продукти – независимо дали публикуваме във Facebook за смъртта на кучето си, пишем в Reddit за брака си или нещо друго. Въпросите за това как най-добре да се справяме с превръщането на личния ни живот в публичен вече не са нещо, което засяга само малцина”.

И това е един от най-интересните пластове в „Холивуд. И край“. Защото студиото около Кай и Джунипър не просто рекламира филма. То започва да рекламира тях – тяхното минало, връзката, травмите. Нещата, които някога са принадлежали само на тях, постепенно се превръщат в част от промоционалната стратегия. И точно тук романът излиза извън сравнително познатата история за младите актьори, попаднали под прожекторите. Защото не е необходимо да си холивудска звезда, за да разпознаеш механизма.

Филм за Анди Уорхол – едва ли случайно

Не е случайно и че филмът в романа е посветен на Анди Уорхол. Малко художници са разбирали толкова добре връзката между изкуството, славата, образа и превръщането на човека в продукт. В измисления “Анди Уорхол никога не остарява” Кай и Джунипър получават шанс да бъдат част от филм, който може да промени кариерите им.

Постепенно обаче собствените им образи започват да се обработват почти като произведения в една фабрика. Какво трябва да кажат, как да изглеждат, какво от миналото им може да бъде разказано. Кое страдание е достатъчно лично, за да изглежда автентично – и достатъчно продаваемо, за да бъде използвано в кампанията. Така една любовна история постепенно се превръща и в роман за контрола над собствения разказ.

Джон Грийн вече е бил от другата страна на камерата

Темата едва ли е случайна. Повече от две десетилетия след дебюта си с „Къде си, Аляска“ Джон Грийн е един от най-разпознаваемите автори на съвременната литература за млади читатели. „Вината в нашите звезди“ го превръща в световен феномен, а успехът на филмовата адаптация добавя още един слой към популярността му. Заедно с брат си Ханк той изгражда и огромна онлайн аудитория още в ранните години на YouTube.

Грийн получава не само читатели, а и последователи. И постепенно започва да осъзнава, че двете неща невинаги означават едно и също. Споменът му от снимачната площадка на „Вината в нашите звезди“ е особено показателен:

„Спомням си как изведнъж осъзнах на снимачната площадка на “Вината в нашите звезди”, че всички се интересуват какво мисля. Причината не беше, че съм някакъв невероятно завладяващ човек, а че имах милиони последователи в Twitter и във всеки един момент можех “да взривя” филма. С жертвите, които идват с участието в социалния интернет, има и размяна на власт”.

Това преживяване влиза директно в големия въпрос на романа – какво означава да искаш да бъдеш известен, когато известността вече не е просто резултат от успеха, а самостоятелна индустрия?

Завръщането към художествената литература е и по-лично

Има и още една причина „Холивуд. И край“ да е особена книга за Грийн. След „Костенурки до безкрая“ той прекарва години далеч от романите и публикува нехудожествени книги. Но самият той признава, че художествената литература го кара да се чувства много по-уязвим.

Не защото разказва буквално живота си, а тъкмо обратното. „Трябва да стигам до по-дълбоки места в себе си. До места, за които никой друг не знае, дори хората, които са най-близо до мен”.

Според него това е трудната част на художественото писане – авторът иска от читателя също да донесе в историята най-дълбоките си страхове, травми, любови и загуби. И затова трябва първо сам да направи същото. Може би именно затова роман за двама измислени актьори звучи толкова близо до реалния опит на човека, който го е написал.

И може би най-интересният въпрос не е дали двама млади актьори могат да оцелеят в Холивуд. А колко от себе си могат да запазят, след като Холивуд разбере колко добре се продава останалото.