„Деца от кръв и кости“: звездната екранизация, която авторката отказва да гледа

Епично фентъзи, вдъхновено от западноафриканската митология. Режисьорката на „Жената воин“. Актьорски състав с Вайола Дейвис, Идрис Елба, Реджина Кинг и Синтия Ериво. И авторка, която заявява, че никога няма да гледа екранизацията на собствения си роман.

„Деца от кръв и кости“ от Томи Адейеми изглежда притежава всичко необходимо, за да се превърне в едно от големите фентъзи събития на 2027 година. Филмът пренася на големия екран света на Ориша, създаден в едноименния младежки роман от 2018 година. Режисьор е Джина Принс-Байтууд, позната с „Жената воин“ и „Старата гвардия“, а Paramount Pictures е насрочило премиерата за 15 януари 2027 година.

Първият официален трейлър обещава мащабни битки, впечатляващи природни пейзажи и магическа система, каквато рядко сме виждали в голяма холивудска продукция. Но малко след появата му Томи Адейеми разкри, че преживяното около филма е било толкова тежко, че не иска да го гледа, промотира или дори да чува повече за него.

Светът, от който магията е насилствено отнета

„Деца от кръв и кости“ е първата книга от трилогията Legacy of Orïsha и отвежда читателите в суровото кралство Ориша, чиято култура, религия и магия са вдъхновени от западноафриканските и йорубските традиции. Някога магията е била част от света. Различните кланове на маговете са били свързани с боговете и природните сили. Едни са можели да общуват с духовете и мъртвите, други да управляват огъня, водата, здравето или сънищата.

После крал Саран предприема Рейда. Магията изчезва, а пълнолетните магове са избити. Сред жертвите е и майката на Зели Адебола, младо момиче с бяла коса, което носи видимия белег на народ, лишен от силите и мястото си в обществото. Години след клането Зели получава възможност да възстанови връзката между хората и боговете. Шансът идва от най-неочакваното място.

Принцесата, която се обръща срещу собствения си баща

Амари е дъщеря на крал Саран, израснала в двореца и защитена от реалността, в която живеят потиснатите жители на Ориша. Всичко се променя, когато тя става свидетел на жестокостта на баща си и открадва древен свитък, способен да събуди отново магията. Амари бяга от двореца и среща Зели и нейния брат Тзайн. Тримата се отправят на опасно пътуване, ограничено от времето и преследвано от кралската армия.

За Зели мисията е лична. Тя не се бори единствено за възстановяването на магията, а за връщането на достойнството, историята и гласа на цял народ. За Амари това е бунт срещу семейството и системата, които са я отгледали. А по петите им е принц Инан.

Принцът, който се страхува от собствената си сила

Инан е синът, който крал Саран е възпитал да продължи неговото дело. Той е изпратен да открие сестра си, да унищожи магическия свитък и да попречи на Зели да върне силите на народа си. По време на преследването обаче Инан открива нещо, което разрушава всичко, в което е вярвал.

Самият той притежава магия. Така героят се оказва разделен между дълга към баща си, страха от онова, което е, и привличането към света, който е изпратен да унищожи.

Именно това прави конфликта в „Деца от кръв и кости“ повече от битка между доброто и злото. Насилието на кралството не е насочено срещу чужд враг, а срещу собствените му хора и дори срещу наследниците на самия владетел.

Четиримата герои в центъра на филма

Главната роля на Зели е поверена на южноафриканската актриса Тюсо Мбеду, позната от „Подземната железница“ и „Жената воин“. До нея застават Тосин Коул като Тзайн, по-големия брат и защитник на Зели, Амандла Стенбърг като принцеса Амари, Дамсън Идрис като принц Инан.

Чиуетел Еджиофор влиза в ролята на безмилостния крал Саран, а Реджина Кинг е кралица Неханда. Синтия Ериво играе адмирал Каеа, Идрис Елба – Лекан, а Лашана Линч – Джумоке. Вайола Дейвис, чието присъствие е силно застъпено в рекламните материали и плакатите, изпълнява ролята на Мама Агба.

Ориша без зелени екрани

Джина Принс-Байтууд и екипът й изграждат света на Ориша не само чрез компютърни ефекти, а чрез реални природни пространства. Снимките се провеждат през 2025 година в Южна Африка и на Канарските острови. За част от локациите актьорите и снимачният екип предприемат трудни преходи до отдалечени места, вместо сцените да бъдат заснети изцяло пред зелен екран.

Сценографията е поверена на Хана Бийчлър, която печели „Оскар“ за изграждането на света на Уаканда в „Черната пантера“. Първите кадри показват розови реки, пустини, огромни дворци, огнени битки и внимателно разработени костюми, прически и ритуални символи.

Амбицията е ясна – Ориша трябва да изглежда не като поредното европейско средновековно кралство с различни декори, а като самостоятелен африкански фентъзи свят със собствена история, религия и визуален език.

От мечтана екранизация до публичен разрив

Пътят на „Деца от кръв и кости“ към киното започва още преди романът да бъде публикуван. Правата преминават през няколко студиа и различни творчески екипи, преди Paramount да придобие проекта. Томи Адейеми участва като съавтор на сценария заедно с Джина Принс-Байтууд и е посочена като изпълнителен продуцент.

В продължение на години авторката говори с ентусиазъм за екранизацията. През 2024 година тя описва работата си с режисьорката като забавна и вдъхновяваща и подчертава, че двете споделят една визия.

До лятото на 2026 година обаче отношенията зад кулисите очевидно са се променили драстично. На 4 юли Адейеми публикува видео и съобщения, с които обявява, че няма да подкрепя, промотира или гледа филма. Тя насърчава читателите, които искат да я подкрепят, да купуват книгите от независими книжарници.

Писателката заявява, че дълго време не е можела да говори открито по договорни причини и че се оттегля, защото не може да продължи да бъде наранявана и атакувана зад кулисите.

Спорът около Амандла Стенбърг

Първият публичен конфликт около продукцията се появява още след избора на Амандла Стенбърг за ролята на Амари. Част от читателите обвиняват продукцията в колоризъм, тъй като принцесата е описана в книгата като момиче с много по-тъмен цвят на кожата.

Критиката не е просто спор дали даден актьор прилича достатъчно на литературния персонаж. Тя е свързана с по-широкия проблем в киното, при който ролите на тъмнокожи жени често се поверяват на актриси с по-светла кожа.

През февруари 2025 година Стенбърг публикува дълго видео, в което признава значението на този разговор, но защитава решението си да приеме ролята. Актрисата твърди, че е разговаряла лично с Адейеми и е останала с впечатлението, че авторката я подкрепя.

По думите на Стенбърг Адейеми й разказала, че изпълнението й като Ру в „Игрите на глада“ и расистките реакции срещу нея са били сред преживяванията, вдъхновили писателката да създаде своята поредица.

Няколко дни след началото на снимките обаче отношенията между двете очевидно се разпадат. През юли 2026 година Адейеми публикува част от лична кореспонденция от февруари 2025 година, в която пише на Стенбърг:

„Никога повече не използвай името ми в интервю или видео. Не ми пиши. Не ми се обаждай. След това я блокира.

„Най-ужасното нещо, което съм преживявала“

След излизането на официалния трейлър на 28 юли 2026 година Томи Адейеми разкрива още малко за причините да се отдели от проекта. В петминутно видео тя определя работата по филма като: „Най-ужасното нещо, което някога ми се е налагало да преживея”.

Авторката разказва, че е напуснала снимачната площадка разплакана и с хипервентилация пред множество свидетели. След завръщането си в Съединените щати преживява тежки панически атаки и физическа болка, свързана с психическия стрес. Тя твърди, че хора на най-високи нива в продукцията са знаели за състоянието й, но през следващата година и половина са продължили да я антагонизират.

Адейеми не разкрива какво точно се е случило на снимачната площадка и не посочва конкретен човек като виновен. Стенбърг, Paramount Pictures и режисьорката Джина Принс-Байтууд все още не са дали публичен отговор на обвиненията на Адейеми.

Може ли филмът да съществува отделно от своята авторка?

Първият трейлър на „Деца от кръв и кости“ изглежда впечатляващо. Мащабът е огромен. Актьорският състав е почти необичайно силен. Светът на Ориша изглежда различен от всичко, което големите холивудски студиа обичайно предлагат във фентъзи жанра.

Но над филма неизбежно ще стои един неудобен въпрос: Как публиката да празнува екранизацията на една история, когато жената, която я е създала, казва, че процесът по заснемането й я е травмирал?

Вероятно филмът ще бъде оценяван според собствените си качества. Работата на стотици актьори, дизайнери, оператори, каскадьори и технически специалисти не се свежда до един задкулисен конфликт.

Но отсъствието на Томи Адейеми от премиерата няма да остане незабелязано. „Деца от кръв и кости“ е история за хора, чийто глас е бил отнет, за система, която решава кой има право да притежава сила, и за момиче, което отказва да мълчи. Затова има особена и болезнена ирония в това екранизацията да пристигне в кината без подкрепата на жената, която първа е дала глас на Ориша.