„Пощальонката“
Франческа Джаноне
Чужденката, която знае тайните на целия град
„Пощальонката“ от Франческа Джаноне се превръща в най-продаваният романт в Италия за 2023-а година, отличен е и от критиката. Сюжетът е вдъхновен от историята на прабабата на Франческа – жена от Северна Италия, която през 30-те години се премества в малкото градче Лидзанело в Саленто и влиза в професия, смятана дотогава почти изцяло за мъжка. Това я поставя в изключително особена позиция, тя започва да носи новините, любовните признания, писмата от фронта, вестите от емигранти. Понякога и онова, което хората предпочитат никой друг да не научава. И постепенно жената, която всички наричат „чужденката“, се превръща в човека, който знае повече за общността от почти всеки друг.
История, намерена в едно чекмедже
Джаноне открива прабаба си почти случайно. Докато помага на майка си да разчиства семейни вещи, попада на стари писма, снимки, документи и визитна картичка отпреди близо век. На нея пише само: „Анна Алавена. Пощальон”. Оттам започва проучването. Авторката разговаря с майка си, с възрастни жители на Лидзанело, които като деца са познавали Анна, и изучава историята на Саленто от 30-те до 60-те години. И почти всички помнят едно и също нещо. Анна е била „la forestiera“ – чужденката.
Джаноне разказва, че прякорът остава с нея практически до края на живота й. Дори когато става човекът, който всекидневно влиза в домовете на местните жители, тя никога не престава напълно да бъде жената, дошла от друго място. Точно това противоречие вероятно е едно от най-интересните в цялата история. Анна остава външна за общността. И едновременно се превръща в една от най-важните връзки между хората в нея.
Жената, която влиза във всеки дом
През 1935 г. Анна кандидатства за свободно място в пощата и печели конкурса. По думите на Джаноне тя със сигурност е първата жена пощальон в Саленто. Авторката допуска, че може да е била и първата в цяла Пулия, тъй като не намира данни за друга жена на подобна длъжност дори в пощенските архиви.
И точно професията й постепенно променя положението ѝ в Лидзанело. Анна не просто предава пликове. В общество, в което неграмотността все още е реалност за част от населението, пощальонът понякога е и човекът, който трябва да прочете писмото, да го обясни, да помогне с отговора, да бъде свидетел на чужда радост или трагедия.
Самата Джаноне описва странния парадокс в живота на прабаба си така: „Да, и тя всъщност никога не се интегрира напълно, въпреки че имаше ролята на своеобразна социална спойка: влизаше във всеки дом, четеше писмата на неграмотните…“
Истинската Анна и литературната Анна не са един и същи човек
Джаноне никога не твърди обратното. Тя използва прабаба си като отправна точка и около нея изгражда семейство, отношения и събития, част от които принадлежат изцяло на художествената измислица. Това важи и за една от най-впечатляващите линии в романа – помощта, която Анна оказва на жените. Авторката описва реалната си прабаба така:
„Със сигурност беше антифашистка и с прогресивни възгледи. В третата част на книгата тя основава дом за жени, за да помага на хора в нужда – неграмотни, жертви на домашно насилие или загубили съпрузите си във войната и останали без средства за препитание. В действителност тя помагаше на жените лично; в художествения разказ си представям как основава тази организация много години по-рано от 70-те години, когато се създават толкова много подобни центрове”.
Но колко дълбоко влиза романът в собствената си история?
Тук идва и важната уговорка. „Пощальонката“ постига огромен комерсиален успех, но успехът не означава единодушие сред критиците. Част от италианските рецензенти намират Анна за прекалено идеализирана, а останалите персонажи за недостатъчно развити. Други определят стила като прекалено функционален и близък до традиционната семейна мелодрама, без особен формален риск. Има и една по-съществена историческа забележка.
Въпреки че действието преминава през едни от най-драматичните десетилетия на XX век, романът прескача голяма част от самата Втора световна война. Една особено критична рецензия отбелязва колко рязко повествованието преминава от края на 30-те към 1945 г. и вижда в това пропусната възможност героите да бъдат поставени пред най-тежкото историческо изпитание на периода. Все пак, когато пишеш за жена, която разнася писма от фронта, войната трудно може да остане само фон.
Исторически роман или семейна сага?
Вероятно отговорът е: повече второто. „Пощальонката“ използва историческата промяна като рамка за семейни отношения, любов, предателства, тайни и постепенното еманципиране на една жена. Това може да бъде недостатък за читател, който очаква плътна реконструкция на Южна Италия по време на фашизма и войната. Но вероятно е и една от причините книгата да достига до толкова широка публика. Джаноне не превръща историята в лекция, а в семейна сага, поставя в центъра отношенията между хората и най-вече – писмата.
Кой държи властта, когато другите не могат дори да прочетат писмото си?
Може би точно това е най-интересният въпрос, който „Пощальонката“ поставя. Анна живее в общество, в което една жена формално притежава много малко власт. Но всеки ден тя прекрачва праговете на чужди къщи с чанта, пълна с информация. Понякога получателят дори зависи от нея, за да разбере какво пише вътре. И може би затова истинската история на Анна Алавена е достатъчно добра и без всички допълнения на художествената литература. Тя никога не престава напълно да бъде „чужденката“. Но в продължение на повече от двайсет години именно тази чужденка носи думите, които свързват всички останали.
Понякога най-важният човек в една общност не е този, който говори най-силно, а този, който носи писмата.
Твоята библиотека започва тук
Всяка книга оставя следа.
Създай профил и превърни прочетеното в твоя лична библиотека.
Последвайте ни в социалните мрежи:
Прочете ли книгата?
Оцени я и сподели впечатленията си с общността на Booklovers.
Влез, за да оцениш тази книга.




Все още няма коментари. Бъди първият.