Перфектно съотношение между спайс и сюжет. Връзката между главните герои е супер силна, пламенна, подплътена е с малко предистоия и знаци от съдбата и се развива с темпо, което ти дава това, което искаш да прочетеш в точния момент. Събитията са отлично навързани и не липсват детайли. Перлата в тази поредица, без съмнение, е Кингфишър, който за околните изглежда като гадняр, но всъщност жертва почти всичко, за да опази своите хора и чийто реплики правят най-голямо впечатление. Главната героиня има още накъде да се развива, но пък има много интересно минало. Съществената част започва след първите няколко глави.
Разговор за това мнение
Съгласен ли си с Hrisie? Сподели своето мнение за книгата.
Още от читателите
За пореден път оставам възхитена от способността на Бакман да описва героите само с няколко думи, които да те накарат да се чувстваш сякаш ги познаваш лично. "Баба праща поздрави и се извинява" е съвършено преплитане на историите на едни обикновени съседи, каквито всеки от нас е имал, и които, като всеки от нас, имат минало, което обяснява защо са такива каквито са сега.
Всеки от героите има голям принос за историята и със сигурност ще намерите познати образи в спомените си, с които да ги свържете. Малката Елса, която е почти на 8, и баба ѝ ще ви върнат към щастливите детски спомени с невероятно богатото си въображение- удивително е как бабата учи внучката си на нещата от живота чрез авторските си приказки.
Това, от което съм най-впечатлена, е въображението на автора и как борави с думите (тук искам да похваля много и преводача, Любомир Гиздов, за перфектно свършената работа).
Ще се радвам да напишете отдолу, ако споделяте същия ентусиазъм към Фредрик Бакман и произведенията му 😀
Топлина. Смях. Сълзи. Разкази за детските лета докато съдбата на една картина се решава. Любов. Изкуство. След тази книга ще разберете защо хората зяпат картините в галериите толкова дълго. Може да ви се прииска и да се чуете със стар приятел. Колкото и дълга да е, все ще ми се струва прекалено кратка.
Прочети цялото мнение →Прочети и ревюто на Booklovers →
Когато вече си голям, но искаш пак да усетиш радостта от магиите, която си изпитвал като малък. Тази история ме накара да се върна към дните, в които играх на фея, растенията говореха, контролирах вятъра и призовавах дъжда. Много уютна история с малко романтика, малко опасност, и без излишни сцени. Подходяща за фенове на Winx 😉
Все още няма коментари. Бъди първият.