„Големите малки лъжи”, Лиан Мориарти

Още си спомням интереса и нетърпението, докато очаквах нов епизод от сериала „Големите малки лъжи” по едноименния роман на Лиан Мориарти. Тогава дори и не ми хрумна да посегна към книгата. С подобен актьорски състав и толкова добър сценарий бях убедена, че едва ли книгата може да ми предложи нещо повече. После поредицата, поне за мен, беше “изкуствено продължена и доста разводнена. Вярвах, че това също идва от романа… Е, не се оказа точно така.

Романът започва отзад напред. Първо научаваме, че по време на благотворително мероприятие в местно училище един от родителите е открит мъртъв. Започва полицейско разследване, което трябва да установи дали е инцидент или убийство, а Мориарти ни връща месеци назад преди трагичното събитие. Във фокуса на сюжета тя поставя майките Джейн, Маделин и Селест. Джейн пристига в живописното градче Пириуи със своя петгодишен син и предизвиква лавина от враждебност. Тя е млада и неуверена и Маделин и Селест решават да я вземат под крилото си.

И тук идва голямата разлика с очакванията ми за сравнително лек роман, посветен на отношенията между няколко привилегировани майки. Всъщност „Големите малки лъжи“ е много по-близо до психологически трилър, който изследва домашното насилие, сексуалното посегателство и механизмите на самозаблудата. И за целта Мориарти изгражда три контрастни героини.

Маделин, например, е енергична, остроумна и забавна. Но в действителност се опитва да се примири с факта, че бившият й съпруг, който я е изоставил с дъщеря им Аби, се е преместил също в Периуи с идеалната си съпруга и дъщеря. И в същото време самата Маделин се опитва да запази силна връзка с дъщеря си Аби, която откровено предпочита своята мащеха пред нея.

Селест е олицетворение на съвършенството – тя и съпругът й Пери притежават огромно богатство, и двамата са изключително привлекателни и по всичко изглежда, че имат идеален брак. Но това е само привидно.

А Джейн… тя е младата и неопитна самотна майка с финансови затруднения, чийто син е набеден, че извършва тормоз над свои съученици. И която има доста лична причина да се премести в Периуи.

Съвършеното несъвършенство и малките големи лъжи, които изричаме, за да защитим себе си и своите близки и представата, която изграждаме без дори да си даваме сметка кого нараняваме… Да, трудно е човек да не изпита съпричастност или да не се припознае в историята. Или пък противопоставянето между работещите майки и домакините, двойния стандарт и отношение към бащите, които се грижат за децата спрямо майките, които правят същото. Но най-вече за женското приятелство и че дори на пръв поглед да изглеждат диаметрално притовиположни като характери и обществено положение, винаги има какво да ги свърже. Все общочовешки и тежки теми, но доста често поднесени с премерен хумор. Мисля, че именно този баланс откроява “Големите малки лъжи” от подобен тип романи.

Признавам, че през цялото време си представях Маделин с гласа на Рийз Уидърспуун и Селест като Никол Кидман. Доста скромното представяне на Рената – една от работещите майки в историята, и впечатляващия начин, по който Лора Дърн я изгражда… Да, започвам да се отклонявам от ревюто. 

Оценката на BOOKLOVERS e 4 oт 5 звезди. Някои захаросани моменти от историята откровено убиват реалистичността. А причината да прочета тази книга е доста проста – Лиан Мориарти, след близо десетгодишна пауза, пише и продължение със заглавие „Големите малки истини“. И, разбира се, скоро очаквайте и нашето ревю за романа.