“Минали години”, Каро Клеър Бърк

Романът “Минали години” от Каро Клеър Бърк получи доста убедителната кампания, която го превърна и в бестселър на българския пазар. С добавка към суперлативите, които прочетох и в чуждестранната преса, реших да посегна към тази книга. Подходът ми беше крайно предубеден, тъй като резюмето на корицата не беше никак впечатляващо и дори звучеше тривиално, нещо като сатира за tradwife вълната.

Накратко – в центъра на сюжета е Натали Милс, която пред милиони последователи в социалната мрежа проповядва завръщане към традиционния начин на живот. Хмм, какво имам предвид ли? Живот, в който жената е перфектна, дълбоко религиозна домакиня, има много деца, безпрекословно се подчинява на своя съпруг, сама произвежда и готви храната си. Тоест, по никакъв начин не се възползва от удобствата на модерния свят.

Разбира се, зад кадър идеалният живот в ранчо „Минали години“ изглежда напълно различно. За децата на Натали и съпругът й Кейлъб се грижат бавачки, имат на разположение и снимачен екип. А каубоят Кейлъб всъщност произхожда от богато семейство и баща му е кандидат за президент. Но една сутрин Натали се събужда не в собственото си легло, до съпруг, който не е нейният съпруг, и сред деца, които не са нейните деца. И е принудена да живее живота, който преди това е проповядвала. Убедена е само в едно – независимо дали е изправена пред Божие изпитание, дали е жертва на отвличане или участва в риалити предаване, тя трябва да се измъкне. Тъй като това определено не е начинът на живот, който иска за себе си.

Издаването на „Минали години“ идва на фона на популярността на т.нар. tradwife съдържание в социалните мрежи – идеализирана версия на традиционните полови роли, домакинството, майчинството и подчиняването на семейния живот на ясно определена ценностна система. Да, Каро Клеър Бърк безмилостно развенчава илюзията зад този идеален живот, но стига и по-далеч. Сюжетът се развива в две времеви рамки – настоящият живот на Натали и нейното минало или иначе казано кои факти и обстоятелства са я превърнали в жената, която е днес. И на моменти, колкото и ясно да виждаш колко изкривена е представата й за света, си готов да изпиташ симпатия към нея, да я оправдаеш, да се надяваш, че все пак ще постъпи правилно. Но после се замисляш за последиците върху децата, които плащат цената за капсулирания начин на живот, в който са затворени без право на мнение. Защото Натали се представя и за идеална майка, но в действителност не познава децата си и няма истинска връзка с тях. И си задаваш въпроса – заслужава ли изкупление жена, която “продава” фалшив живот?

Играта на Каро Клеър Бърк, предизвиквайки полярни емоции към Натали, е един от най-силните похвати в книгата. Но някак ми липсваше по-сериозен фокус към живота й в миналото. А финалът, какъв финал само, невероятен и неочакван, но сякаш набързо написан и претупан. Оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Разбирам защо “Минали години” е бестселър, книгата е в духа на суровия реализъм, в който няма изцяло добри и лоши хора, но от които зависи собственото им изкупление. Но поне за мен романът повдига един по-интересен въпрос, който надхвърля темата за традиционните съпруги. Докъде можем да стигнем, изграждайки собствена система от ценности и представи за правилно и погрешно? Колко лесно можем да се затворим в балон, в който дори абсурдните постулати започват да изглеждат напълно логични? И кога разбираме, че докато сме се опитвали да живеем “правилно“, всъщност сме пропуснали да живеем?

Не вярвам някога да съм използвала в текст толкова пъти думата “живот” колкото в това сравнително кратко ревю. Но това е моят прочит за “Минали години” – книга, която задава повече въпроси от отговори, но която безспорно си заслужава.

се самозаблудим или убедим за живота и да се затворим в свой балон (капсула) и да пропуснем истински да живеем.