“Друговремец”, Диана Габалдон

Това е от онези ревюта, които се надявах, че няма да звучат по този начин. “Друговремец” от Диана Габалдон е утвърден роман във фентъзи жанра, който преплита и исторически сюжетни нишки. За всички години от излизането на първата книга от поредицата, феновете непрекъснато се увеличават, за което помага и телевизионната екранизация. След всички суперлативи, които прочетох като рецензии в добавка с препоръки от приятели, че си заслужава, с голям ентусиазъм отгърнах първите страници на книгата. Същият този ентусиазъм не продължи дълго.

Навярно повечето от вас са запознати със сюжета или поне имате бегла представа за историята. През 1945 г. медицинската сестра Клеър Рандал преминава през древен каменен кръг в Шотландия и попада 200 години назад в миналото. И по-точно в 1743-а година. Уменията й се оказват решаващи за спасяването на живота на ранения Джейми, който по принуда по-късно става и неин съпруг. Клеър се влюбва и в Джейми и трябва да направи избор между него и съпруга й от 20 век – миролюбивия историк Франк Рандал. Любопитна подробност – най-големият враг на Клеър в миналото, което бързо става и нейно настояще, е Джак Рандал, капитан от английските сили, известен със своята жестокост и садизъм.

Силните страни на “Друговремец” са очевидни – оригинален сюжет, изграден върху наистина силен и пълнокръвен женски образ, второстепенните герои също са убедителни.

Габалдон изгражда една доста интересна Шотландия, в която митовете и легендите се сблъскват с крайна религиозност, политическите интриги в замъка Леох, домът на клана Маккензи и причината Джейми да пази истинската си самоличност в тайна, също е силен ход. Но времевата рамка, която авторката избира, определено е попадение. Действието се развива няколко години преди Якобитското въстание и катастрофалния му край, когато Хубавия Принц Чарли обединява клановете в Шотландия и им обещава свобода, ако го подкрепят да си върне английската корона.

За съжаление, с това се изчерпват силните страни. Които не са малко, но може би очаквах твърде много. Непосредствено след средата романът буквално губи темпо. Може би целта е фокусът да попадне върху отношенията на Джейми и Клеър, двама души от коренно различни епохи, които въпреки това се влюбват. Но едва ли. На мен повече ми приличаше, че някой е възложил на Габалдон романът й да бъде над 700 страници и си е казала, че 100 могат спокойно да бъдат посветени на еротиката, 150 на абсолютно ненужни сцени, които не допринасят за действието. Проблемът е повторяемостта – Клеър е в опасност, Джейми я спасява, Джейми е в опасност – Клеър го спасява; много секс между “спасяванията”, нова опасност; отново спасителна операция и секс. В един момент това вече не развива нито връзката, нито героите със същата сила.

Сцените с насилията, изтезанията и изнасилванията описани в предълги и графично подробни страници, също не мисля, че допринасят за историята и да си призная – на финала пропуснах едни 3 – 4 просто защото… вече знаех, че Габалдон е много добра да ги опише.

Но най-големият недостатък за мен е пълната незаинтересованост на Клеър към феномена с пътуването във времето. Тя е модерна жена от 20-ти век, омъжена е била за историк, познава науката, и сякаш моментално се адаптира към новата си реалност без дори да се запита как е възможна. Очакваш поне психологическата невъзможност да осмисли случилото се, да се запита как, защо, има ли други като нея (има), какво представляват камъни. Може би нещата се променят в следващите части, но към момента се съмнявам.

Оценката на BOOKLOVERS е насърчителната 3 от 5 звезди. Чели сме и по-лоши книги, които по милост сме оценявали с 3 звезди, но тук очакванията твърде много се разминаха с реалността. И ако някой ме беше предупредил, щях да избера сериала. От първите епизоди на първи сезон и въпреки разминаванията, е доста по-реалистичен и любопитен.