Започнах “Нечута” от Ники Френч с големи очаквания (след поредицата за Фрида Клайн, която за мен е малък крими шедьовър) и може би това ми беше грешката. В „Нечутата“ главната героиня Тес вижда сред вещите на дъщеря си – 3-годишната Попи, зловеща картина, нарисувана с пастел. Тес е убедена, че Попи е станала свидетел на убийство и започва собствено разследване, докато затвърждава в хората около себе си представата, че се нуждае от специализирано лечение. В резюме: Тес е сама срещу всички, но рискува всичко, за да защити дъщеря си.
Идеята е страхотна: дете, свидетел на престъпление → рисува уличаваща картина → майката става единствената, която вярва в ужаса. Това можеше да бъде психологически трилър от висока класа, почти Лайънъл Шрайвър или Фиона Бартън.
Докато четях първите 200 страници обаче поне през няколко си казвах: „Стига, това не е сериозно”. Тази теза не може да бъде защитена без спойлер, затова, моля, ако не сте чели романа, пропуснете следващото изречение. Абсолютно нереалистичен момент за мен беше как Тес отиде в участъка и се опитваше да представи картината на Попи като доказателство за престъпление, но последващите действия на детектив Кели Джордан, която първоначално проявява емпатия към Тес, също не ми се видяха на място.
Продължих да чета, защото очаквах именно подреждането на малките парченца от пъзела на случая и обяснението за цялата абсурдност, но развръзката ми дойде малко „изкуствена“.
Оценката на BOOKLOVERS е 3 от 5 звезди. “Нечута” от Ники Френч става, ако към нея се подходи с нулеви очаквания, и едва след средата се превръща в нещо подобно на трилър. Това е роман със силен потенциал и добра атмосфера, но с твърде много изкуствени решения, за да бъде на нивото на Ники Френч.
Добрата новина е, че в началото на 2025-а година Ники Френч се завърнаха в стихията си с новата поредица за детектив Мод О’Конър с първата книга “Изчезването на Шарлот Солтър”. Оставяме линк към ревюто, но ако не ви се чете, в резюме – заслужаваше си всяка минута.
