“Защитата” от Стив Кавана (The Defence Steve Cavanagh), първата книга от поредицата за адвокат Еди Флин, е от онези приятни и динамични трилъри, които трудно оставяш. Определено силно начало за цялата сага, което поражда разумния въпрос защо не е преведена на български език. Но това са подробности.

Отдавна слушам похвали от познати и приятели, че поредицата за адвокат Еди Флин е на много високо ниво, но липсата на достатъчно време отложи тази “първа среща”. Стори ми се странно да подхвана някоя от вече наличните на книжния пазар и реших да започна както подобава – от самото начало, въпреки че книгите не са писани с презумпцията да се четат последователно. Но ако ви е интересно, ето малко информация за сюжета.

Еди Флин, както е известно, е бивш мошеник от най-висок клас, който се преструва на адвокат, за да “прецаква” застрахователни компании, след като те не осигуряват парите за лечението на неговия баща. Уважаваният съдия Хари вижда потенциала на Еди и го взима под крилото си. Така и Еди Флин става блестящ адвокат, но поради особено неприятен случай, спира да практикува професията си. Докато не е открит от руската мафия.

Срещу босът Олег Волчек е повдигнато обвинение, че е поръчал убийството на италиански дребен престъпник. “Звездният свидетел” на прокурор Мириам е извършителят на покушението – Бени, който е получил нареждането пряко от Олег. Случаят изглежда неразрешим и влизането на Волчек в затвора – неизбежно. Само че Волчек и неговата дясна ръка отвличат Еди и разкриват, че са похитили 10-годишната му дъщеря. От Еди се очаква да постави ескплозиви в съдебната зала на свидетелското място и да убие Бени. Няма свидетел, няма доказателство, нали?

Само че Еди бързо разбира, че Волчек няма никакво намерение да остави нито него, нито дъщеря му живи. И има по-малко от 24 часа да измисли как да “прецака” руския мафиот, да НЕ убие Бени, да спаси дъщеря си и да спечели делото. Какво може да се обърка, нали?

Оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Напрежението и динамиката бяха на много високо ниво, сюжетно издържано, ретроспективните сцени бяха поднесени разпокъсано, но на точните места, за да не бъдат приети като пълнеж, което в много романи все по-често се случва. Единствено на моменти ходовете и прозренията на Еди идваха малко изкуствено, а финалът напомняше повече на екшън, а не трилър, но с леко намигване – все пак говорим за руската мафия. Ако обичате трилъри с високо напрежение и интелигентни обрати -“Защитата” е повече от добро начало. Скоро ще споделя и впечатленията си от следващата книга от поредицата.