“Защитата” от Стив Кавана (The Defence Steve Cavanagh), първата книга от поредицата за адвокат Еди Флин, е от онези приятни и динамични трилъри, които трудно оставяш. Определено силно начало за цялата сага, което поражда разумния въпрос защо не е преведена на български език. Но това са подробности.
Отдавна слушам похвали от познати и приятели, че поредицата за адвокат Еди Флин е на много високо ниво, но липсата на достатъчно време отложи тази “първа среща”. Стори ми се странно да подхвана някоя от вече наличните на книжния пазар и реших да започна както подобава – от самото начало, въпреки че книгите не са писани с презумпцията да се четат последователно. Но ако ви е интересно, ето малко информация за сюжета.
Еди Флин, както е известно, е бивш мошеник от най-висок клас, който се преструва на адвокат, за да “прецаква” застрахователни компании, след като те не осигуряват парите за лечението на неговия баща. Уважаваният съдия Хари вижда потенциала на Еди и го взима под крилото си. Така и Еди Флин става блестящ адвокат, но поради особено неприятен случай, спира да практикува професията си. Докато не е открит от руската мафия.
Срещу босът Олег Волчек е повдигнато обвинение, че е поръчал убийството на италиански дребен престъпник. “Звездният свидетел” на прокурор Мириам е извършителят на покушението – Бени, който е получил нареждането пряко от Олег. Случаят изглежда неразрешим и влизането на Волчек в затвора – неизбежно. Само че Волчек и неговата дясна ръка отвличат Еди и разкриват, че са похитили 10-годишната му дъщеря. От Еди се очаква да постави ескплозиви в съдебната зала на свидетелското място и да убие Бени. Няма свидетел, няма доказателство, нали?
Само че Еди бързо разбира, че Волчек няма никакво намерение да остави нито него, нито дъщеря му живи. И има по-малко от 24 часа да измисли как да “прецака” руския мафиот, да НЕ убие Бени, да спаси дъщеря си и да спечели делото. Какво може да се обърка, нали?
Оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Напрежението и динамиката бяха на много високо ниво, сюжетно издържано, ретроспективните сцени бяха поднесени разпокъсано, но на точните места, за да не бъдат приети като пълнеж, което в много романи все по-често се случва. Единствено на моменти ходовете и прозренията на Еди идваха малко изкуствено, а финалът напомняше повече на екшън, а не трилър, но с леко намигване – все пак говорим за руската мафия. Ако обичате трилъри с високо напрежение и интелигентни обрати -“Защитата” е повече от добро начало. Скоро ще споделя и впечатленията си от следващата книга от поредицата.
Началото е ударно – жена на име Даяна е нападната от двама наемни убийци в луксозния си дом. Тя е бивш агент на ЦРУ и няма представа кои са поръчителите. На хиляди километри в малкото крайбрежно градче Пюрити, Мейн, Маги Бърд открива трупа на жена, която няколко часа по-рано я е разпитвала за местонахождението на Даяна. Но как е възможно животът на възрастна дама, която отглежда кокошки, да се окаже в непосредствена опасност и да е свързана с криминално деяния, питат се не само читателите, но и Джо Тибодо, която оглавява полицията в Мейн.
Маги и нейните четирима приятели всъщност са пенсионирани агенти от тайните служби, които намират убежище в Пюрити от бурното си минало. Маги е сигурна, че една особено рискована операция, в която преди 16 години е участвала в Малта, е в основата на загадките от настоящето. Операция с фатални последици, която именно Даяна е ръководила. Минало и настояще се преплитат в история, а търсенето на отговори отвежда Маги и приятелите й през мисии в Банкок, Истанбул, Лондон, Малта и Италия.
Сюжетът само отчасти напомня Криминален клуб “Четвъртък” от Ричард Озмън. Може би заради шпионското минало на Маги, през цялото време си я представях като Хелън Мирън, а приятелят й Дъклан като Пиърс Броснън. Ноо… в действителност единственото общо между двата романа е, че група пенсионери разследват убийства. Едните от скука и за удоволствие, докато клуб “Мартини” просто защото са… професионалисти.
Оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Имаше няколко несъответствия (една покана, която уж беше налице, но беше получена няколко страници по-късно), но това са детайли. Признаваме, че емоционалните речи и спомени служат на повествованието за изграждане на по-дълбоки образи, които по-лесно да предизвикват емпатия в читателя, но някои бяха напълно излишни. И най-вече… доста неумел опит за заблуда кой е големият антагонист в последната 1/3 от романа, но разглеждайки романа в цялост, определено не беше загуба на време и си заслужаваше.
„Шпионският бряг“ не е безупречен роман, но той предлага нещо рядко срещано – шпионски трилър с герои, които не разчитат на младежки екшън, а на опит, памет и професионален инстинкт. Книгата работи най-добре като начало на поредица и оставя достатъчно интерес към клуба „Мартини“, за да очакваме следващите им мисии с любопитство.
И една любопитна подробност – Тес Геритсън, която е автор и на обичаната поредица “Ризоли и Айлс” споделя, че вдъхновението й за романа идва от собствения й живот… в малко градче в Мейн, където са се преместили бивши агенти на ЦРУ. Наистина, какво толкова има в Мейн, че да го избират за място за пенсия?
Често задавани въпроси за книгата
Струва ли си „Защитата“?
Да – ако обичате юридически трилъри с високо напрежение, ограничено време и интелигентни сюжетни ходове.
Какъв тип книга е?
Бърз и динамичен юридически трилър с криминални и мафиотски елементи.
Подходяща ли е за начало на поредицата?
Определено. Това е силна входна точка към света на Еди Флин.
