“Тайната на тайните” от Дан Браун най-вероятно е една от най-трепетно очакваните заглавия в книжния свят за 2025-а година. И повярвайте, това е с пълно основание. Този път Браун е вдигнал още повече летвата, а романът категорично измести от челното място моите лични предишни фаворити “Ад” и “Шифърът на Леонардо”.
Докато в “Шифърът на Леонардо” фокусът беше върху древни и религиозни загадки, а в “Ад” – идеята за трансхуманизма, тук Браун повдига завесата към… тайната на тайните – какво се случва с човешкото съзнание след смъртта. Несъмнено въпрос, който е вълнувал всеки от нас в даден етап от живота ни.
Отговорите тук не се откриват чрез разрешаване на ребуси. Темпото в романа е безмилостно зададено още от първата страница, когато известният учен Бригита Геснер е жестоко убита в собствената си лаборатория в Прага. Кога се появява Лангдън ли? Веднага след това. Робърт и приятелката му Катрин Соломон, може би я помните от “Изгубеният символ”, пристигат в Прага именно по покана на Геснер.
Катрин е ноетичен учен, изследва връзките между съзнанието, мисълта, физическата реалност. Или иначе казано мозъкът не създава съзнание, а го филтрира. В новата си книга тя прави революционни открития, свързани с необятните възможности на човешкото съзнание. Книга, която някой прави всичко по силите си да не бъде издадена. Действието се развива паралелно в Ню Йорк и Прага. В Ню Йорк издателят на Катрин и Робърт установява, че е жертва на хакерска атака и ръкописът на Катрин е безвъзвратно изтрит от системата им.
В същото време в Прага Катрин внезапно изчезва. Лангдън отчаяно се опитва да открие Катрин, докато е преследван от местен полицейски офицер, могъща международна организация и смразяващ кръвта убиец, изникнал от древната митология на града.
Много трудно е да се напише ревю за роман, който изследва толкова дълбоки теми, и то без да се разкрият подробности около сюжета. Този цитат от самата книга обаче: “Последният момент от живота ни… се превръща в първия на истината”, може би ще ви даде най-добра представа за рамката и основната идея, която е заложена.
Не се съмнявайте, че и този път Браун преплита по блестящ начин фикцията с актуални и реални научни изследвания. Да, читателите, които смятат себе си за елитарни, и намират романите на Браун за не особено качествена литиратура, веднага ще цитират Умберто Еко и “Името на розавата” по отношение на изграждането на конспиративни теории. Но ако си позволите да се освободите от подобни предразсъдъци, ще имате повод да направите самостоятелно проучване.
И ще установите, че Дан Браун отново се опира на реални концепции, които се обсъждат в сериозните научни среди (GABA – невротрансмитер в мозъка, мозъчни вълни, DMN = невронната мрежа, която отговаря за „аз“-а), и дори стига по-далеч.
Оценката на BOOKLOVERS, както се досещате, е 5 от 5 звезди. С “Тайната на тайните” Браун е създал не просто трилър, а философски експеримент, който променя парадигмата за живота и смъртта. Ако “Шифърът на Леонардо” доскоро се считаше за най-дръзкия роман на Дан Браун, последната му книга определено е в пъти по-провокативна.
