“Шпионският бряг” от Тес Геритсън не е класически трилър, въпреки че държи напрежението през 2/3, екшънът е на ниво, което успешно се поддържа както в двете сюжетни линии – тази в настоящето и миналото линия. Предвидим до голяма степен, но чаровен по собствен начин, за мен тази първа книга от сагата “Мартини клуб” дава доста силна заявка за поредица, която с нетърпение да очаквам.
Началото е ударно – жена на име Даяна е нападната от двама наемни убийци в луксозния си дом. Тя е бивш агент на ЦРУ и няма представа кои са поръчителите. На хиляди километри в малкото крайбрежно градче Пюрити, Мейн, Маги Бърд открива трупа на жена, която няколко часа по-рано я е разпитвала за местонахождението на Даяна. Но как е възможно животът на възрастна дама, която отглежда кокошки, да се окаже в непосредствена опасност и да е свързана с криминално деяния, питат се не само читателите, но и Джо Тибодо, която оглавява полицията в Мейн.
Маги и нейните четирима приятели всъщност са пенсионирани агенти от тайните служби, които намират убежище в Пюрити от бурното си минало. Маги е сигурна, че една особено рискована операция, в която преди 16 години е участвала в Малта, е в основата на загадките от настоящето. Операция с фатални последици, която именно Даяна е ръководила. Минало и настояще се преплитат в история, а търсенето на отговори отвежда Маги и приятелите й през мисии в Банкок, Истанбул, Лондон, Малта и Италия.
Сюжетът само отчасти напомня Криминален клуб “Четвъртък” от Ричард Озмън. Може би заради шпионското минало на Маги, през цялото време си я представях като Хелън Мирън, а приятелят й Дъклан като Пиърс Броснън. Ноо… в действителност единственото общо между двата романа е, че група пенсионери разследват убийства. Едните от скука и за удоволствие, докато клуб “Мартини” просто защото са… професионалисти.
Оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Имаше няколко несъответствия (една покана, която уж беше налице, но беше получена няколко страници по-късно), но това са детайли. Признаваме, че емоционалните речи и спомени служат на повествованието за изграждане на по-дълбоки образи, които по-лесно да предизвикват емпатия в читателя, но някои бяха напълно излишни. И най-вече… доста неумел опит за заблуда кой е големият антагонист в последната 1/3 от романа, но разглеждайки романа в цялост, определено не беше загуба на време и си заслужаваше.
„Шпионският бряг“ не е безупречен роман, но той предлага нещо рядко срещано – шпионски трилър с герои, които не разчитат на младежки екшън, а на опит, памет и професионален инстинкт. Книгата работи най-добре като начало на поредица и оставя достатъчно интерес към клуба „Мартини“, за да очакваме следващите им мисии с любопитство.
И една любопитна подробност – Тес Геритсън, която е автор и на обичаната поредица “Ризоли и Айлс” споделя, че вдъхновението й за романа идва от собствения й живот… в малко градче в Мейн, където са се преместили бивши агенти на ЦРУ. Наистина, какво толкова има в Мейн, че да го избират за място за пенсия?
