“Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл”, Стюарт Търтън е роман, в чиито страници може напълно да се изгубите, но не поради сюжетни пропуски. Тази книга е истинско бижу, което впечатлява с оригиналния си и заплетен сюжет, който ловко съчетава криминални и готически елементи, мистерия и фантастика.
Убийството на Ивлин Хардкасъл в края на нощта по време на бал в семейното имение Блакхийт е неизбежно. А Ейдън Бишъп има точно 8 дни да разкрие извършителя, за да напусне Блакхийт. Но има една съществена подробност – всеки ден той се буди в тялото на някой от гостите в имението. И няма спомен за собствената си самоличност и причината да се намира на първо място в Блакхийт. Ейдън открива неочакван съмишленик в лицето на тайнствената Ана, която също се опитва да разреши загадъчната смърт на Ивлин. Но двамата не са единствените, които се борят да открият истината в тази смъртоносна надпревара, организирана от мистериозен мъж, който носи маската на чумен лекар. А Ейдън, вместо да търси извършителя, прави и невъзможното да спаси Ивлин от участта й.
На пръв поглед може би изглежда трудно да се проследи цялото това прескачане от тяло в тяло, но всеки един от “приемниците” притежава свой характер и отличителни черти, както и различни отношения с Ивлин и семейството й. Това е неконвенциална история, в която действието се развива нелинейно, да си го кажем направо – Търтън е изградил цяла вселена, подчинена на собствени правила — и тя работи безупречно. Но ако излезем от рамката на сюжета с разследването на убийството на Ивлин, всъщност се разгръща един втори, много по-дълбок пласт, който неминуемо и много по-силно приковава вниманието.
Например, първата сутрин Ейдън се събужда в тялото на лекаря Себастиан Бел, и той автоматично приема неговата самоличност като своя. Но когато открива, че Бел се занимава с незаконна продажба на опиати, не е никак във възторг от собствения си живот. Докато не осъзнава, че може да използва заличените си спомени като възможност да отгърне нова страница и да се промени.
Но освен темата за идентичността, се разглеждат и въпросите за вината, саможертвата и прошката – както към себе си, така и към някой, който ти е причинил най-жестоката болка, отнемайки ти обичан човек.
Оценката на BOOKLOVERS е 5 от 5 звезди. Както споменах в началото, това е роман, в който наистина можеш да се изгубиш. Дълго време не знаех какво точно чета, но може би точно това беше причината да не мога да спра.
Струва ли си „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“?
Да — ако обичате интелигентни, нелинейни мистерии и романи, които смесват жанрове по наистина оригинален начин.
Трудна ли е книгата за проследяване?
В началото да, но именно това объркване е част от удоволствието и от майсторството на Търтън.
