“Остани” е първата ми среща с Никълъс Спаркс, освен ако не броим екранизацията на “Тетрадката” и “Незабравимата”. Но всеки човек трябва да разширява кръгозора си или в случая – авторите, които чете, и ето, че така най-новият му роман попадна при мен.
Накратко за историята, без спойлери, както винаги. Архитектът Тейт Донован пристига в малкото градче Хедърингтън, след като е изписан от специализирана клиника. Той е изгубил по-голямата си сестра и се надява да възстанови психичното си здраве и отново да започне пълноценен живот. Той отсяда в малък хотел, останал затворен за гости за 2 години след смъртта на собственичката.
Именно там той среща загадъчната Рен и помежду им се заражда мигновено привличане. Тя е първият човек, пред когото Тейт “сваля бронята” – намира смелост и без страх споделя своите страхове, съмнения, болка. Двамата изграждат крехка, но обречена връзка.
Първото, което ми направи положително впечатление, беше стилът на автора (четох я в оригинал). Изключително богат език и доста увлекателен стил. Много романтични романи се провалят именно тук – в героите няма достатъчна дълбочина, но Спаркс… Ах, този Спаркс, как само му се получава. Тук няма повърхностно представяне на персонажите, точно обратното, читателят ги опознава и съпреживява с тях всичко, което им се случава. Може би и това е ключът към магията на Спаркс – да разкриеш душите на образите толкова реалистично, че те да заживеят собствен живот (метафорично, разбира се), в тези на читателите. Начинът, по който описва вътрешните състояния на Тейт, скръбта, уязвимостта, нуждата от близост – тук Спаркс е в стихията си.
Следващата част е неминуемо да не съдържа малко спойлери, затова може и да я пропуснете. Или пък не, тъй като няма да ви развали удоволствието от четенето. Историята поема по оста романтика между призрак и човек и ако сте попадали на “Лейла” от Колийн Хувър и не ви е харесала, тук няма да преживеете подобно разочарование. А ако “Лейла” ви е допаднала, ще разберете защо всъщност не е толкова силен роман.
Това, което прави “Остани” толкова специална и за мен я нарежда до, например лентата “Призрак” с Патрик Суейзи”, е цялата обреченост на историята между Тейт и Рен. “Как обичаш, когато знаеш, че любовта ти няма тяло… но има душа?” е въпросът, който звучеше през цялото време като рефрен в съзнанието ми. Тейт знае отлично, че Рен е дух, но въпреки всичко, вместо да предпази сърцето си и да избяга от нея, той прави всичко по силите си да я опознае по-добре и да разкрие виновника за смъртта й.
В посвещението, Спаркс обяснява, че от години е почитател на свръхестествения жанр, и определено е вдигнал летвата, съчетавайки паранормалното с романтиката. Но криминалните елементи, никак. Ако се стригнали до тук, не се притеснявайте, няма да разкрием убиеца.
Във всеки случай, оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Има връзки, които не принадлежат на този свят, но ни учат как да живеем в него и точно по тази причина “Остани” е роман, който ще остане в сърцата ви. Гарантирано.
