Новата криминална поредица на любимия ми тандем Ники Френч започва с “Някой виждал ли е Шарлот Солтър”. В нея детектив Мод О’Конър получава задача да разследва три престъпления – изчезването на Шарлот Солтър, смъртта на Дънкан Акърли и убийството на Бриджет Улф. Важно уточнение – първите две събития са се случили преди 30 години.
Действието започва през декември 1990 г. в малкото градче Гленстед, когато жителите се събират за 50-годишния юбилей на Алек Солтър. Тържеството е белязано от мистерия – съпругата на Алек – Шарлот, така и не се появява, а четирите им деца са единствените, които са наистина разтревожени заради отсъствието й.
Ето тази част от романа ми хареса наистина много – авторите представят гледните точки на децата на Алек, през какви емоции преминават, докато се надяват майка им да се появи, тяхната надежда, че е въпрос на време тя да се прибере вкъщи. От техните описания и спомени научаваме повече и за самата Чарли – жена, обичана от всички, притежаваща рядката дарба да печели симпатиите и доверието на околните, карайки ги да се чувстват специални. Или както години по-късно Мо ще каже, че това е повече проклятие отколкото талант.
Освен, че неусетно ставаш съпричастен с трагедията на семейство Солтър, е неминуемо да не изпиташ и гняв към полицаите, които така и не предприемат по-сериозно разследване само заради наближаващите коледни празници. Няколко дни по-късно Ети, 15-годишната дъщеря на Алек, и Грег, синът на Дънкан, откриват тялото му в реката.
Минават 30 години и тук, някъде около средата на романа, се появява Мод О’Конър. И не, не съм разочарована, че тя не е представена по-рано, въпреки че поредицата е анонсирана като първата от книгите за нея. Мисля, че точно този подход – представянето й в по-късен етап, прави романа толкова забележителен – ти вече си абсолютно привързан към децата на Шарлот, нямаш търпение да научиш какво се е случило с тях след 30 години.
А и искаш да бъде въздадена справедливост за жената, която въпреки че не присъства като пълнокръвен образ в романа, имаш чувството, че също познаваш не по-зле от останалите. В криминален роман рядко се привързваш към героите, освен може би при Луиз Пени и поредицата й за Арман Гамаш. Колкото до самата Мод – тя е страхотна, блестящ детектив със силна интуиция и проблеми от романтично естество, които не замъгляват професионалната й преценка.
За финал – синовете на Дънкан Акърли се завръщат в Гленстед, както и децата на Шарлот, когато се случва ново престъпление – убийството на Бриджет Улф, наета от Ети да продаде и почисти семейния им дом. Отдавна не бях чела толкова увлекателен трилър, който да ме държи будна до доста късно и горещо препоръчвам “Някой виждал ли е Шарлот Солтър” на Ники Френч.
След поредицата им за Фрида Клайн не мислех, че могат да направят нещо и на половина толкова добро. Е, този път са успели, а романът надмина всичките ми очаквания. Очаквам с нетърпение следващата среща с Мод О’Конър.
