“Невидимият живот на Ади Лару” от В. Е. Шуаб не е просто роман, а преживяване, бясно препускане през епохи и векове и един живот, обречен на забрава. Или не съвсем. Ади Лару е роман за онези, които се страхуват да бъдат забравени. А парадоксът е, че след като я прочетеш – никога не забравяш точно нея.
Ще започна с това, че попаднах на този роман съвсем случайно (препоръча ми го истински книжен ценител в разговор какво самият той би прочел след изнурителен работен ден). Всъщност, “Невидимият живот на Ади Лару” е всичко друго, но не и леко четиво преди заспиване, така че, имайте го предвид.
Действието на сюжета ни пренася във Франция през 1714 г., когато свободолюбивата Ади Лару е принудена да сключи брак. В пристъп на отчаяние тя призовава древен Бог (от забравените, когото кръщава Люк), и сключва сделка с него – вечен живот в замяна на душата й. Думите са обаче най-могъщото оръжие и Ади скоро открива, че за безсмъртието ще плати твърде висока цена – всеки, който срещне по пътя си, неизбежно ще я забрави.
Ади живее в самота, а единственият, който често я навестява, е дяволът, а през вековното им познанство тя търси възможност да го надхитри. С изключителното си коварство и лукавство Люк се опитва да пречупи Ади, дори, когато я отвежда на операта “Тристан и Изолда” в Мюнхен директно й заявява:
“Щастието е кратко, а историята е вечна. Всеки иска да го запомнят”…
Колкото и подмолно да се опитва, духът на Ади и желанието й за живот се оказват по-силни. Години по-късно тя вярва, че е намерила пролука – младият Хенри Строс, който работи в антикварна книжарница, не я забравя след първата им среща. Нашата героиня обаче се изправя пред нов проблем, когато битката й с Люк навлиза във финална фаза.
Без да разкривам изцяло сюжета, само ще кажа, че двата образа – на Хенри и Ади, олицетворяват две от най-търсените от човека неща – победа над смъртта и любов (да бъдеш напълно достатъчен за някого). Тези две вечни теми са разгърнати по блестящ и въздействащ начин, а и е неизбежно да се запиташ на каква цена ти самия би продал душата си. Или пък ще отпратиш дявола без да погледнеш назад.
“Но хората са бъркотия, Люк. Това е възхитително. Живеят, грешат и чувстват…”, казва му Ади тогава и сякаш с това изречение “бетонира” смисъла, който на древно същество като Люк никога няма да му стане ясен.
Така че, ако търсите леко четиво, както споменах и по-рано, “Невидимият живот на Ади Лару” е всичко друго, но не и това. Романът на В. Е. Шуаб поставя вечни философски теми през нова призма и мога да ви гарантирам – това е история, която никога няма да забравите.
