“Колежката”, Фрида Макфадън

С “Колежката” Фрида Макфадън е забъркала невероятен коктейл от интриги, тайни и престъпления, които те държат в напрежение до последната страница.

Чела съм доста от книгите на Фрида – трилогията “Прислужницата”, The Teacher и други, но тази определено ми хареса и успя да ме изненада. Най ми хареса, че каквито и предположения да имах, а като почитателка на трилърите доста често намирам недостатъци и твърде очаквани развръзки, този път направо нямаше такъв момент. Авторката успя да ме държи не само на тръни, но и да разбие каквато и представа да си бях изградила за двете героини.

За сюжета – накратко: главните действащи лица са Доун Шиф и Натали Фаръл, които работят в компанията за хранителни добавки Vixed. Натали е ненадмината в продажбите, привлекателна е и винаги е била център на вниманието. Доун е нейна пълна противоположност. Тя е аутсайдер в пълния смисъл на думата и е обсебена от костенурките. Жертва на подигравки в училище, положението й не се променя и като възрастна. Особеностите в характера й правят невъзможно обективното оценяване на нейните професионални умения като счетоводител.

Мисля, че схванахте картинката, но ще уточня само, че Доун продължава да е жертва на подигравки, някои доста язвителни, и то най-често от Натали. Доун е точна до секундата – има определени изградени навици и е пунктуална във всяко отношение. Затова й в деня, в който не се появява на работа, Натали, чието бюро е точно до нейното, започва да се тревожи. Въпреки че двете не са особено близки, тя отива в дома й да я потърси, но открива нещо, което преобръща целия й живот. Последното е от официалната анотация, но го използвам, за да избегна спойлери.

В заключение “Колежката” на Фрида Макфадън е ненадминат трилър и със сигурност най-добрият, който съм чела от нея. В края тя споменава, че писането й е отнело доста време, но резултатът е ненадминат. Действието е представено от гледна точка на Натали в настоящето и няколко месеца назад чрез имейли на Доун. И не си спомням последния случай, в който, четейки книга, постоянно да се питам “Дали?”, “Наистина ли това се е случило?”, “Доун ли казва истината или Натали?”. И след толкова много обрати истинската става ясна едва накрая. Поздравления, Фрида Макфадън, благодаря ти за това книжно удоволствие!