“Книгата на вратите” от Гарет Браун смело повежда читателите в пътуване между минало, настояще и бъдеще. Романът е идеален за всеки запален читател (booklover ;), тъй като за нас започването на нова книга е точно това – потапяне в напълно нов свят. А тук имаме изобилие от светове, а “Книгата на вратите” е една от многото. Но да не избързвам, ето кратко резюме на сюжета, без излишни спойлери.
Каси получава от свой клиент вълбешната Книга на вратите, която й позволява да отвори всяка врата и да се озове във всяка точка на планетата. Единствената, която съзира опасността, пред която се намират, е нейната най-добра приятелка Изи. Случайността среща Каси и Изи със загадъчния Дръмънд Фокс, който предупреждава, че се намират в смъртоносна опасност, от която само той може да ги спаси.
Само че… ето този елемент ми хареса, Дръмънд не е героят, който спасява две девойки в беда, а е този, който в действителност се нуждае от помощ. Тук романът на Гарет Браун излиза от стереотипа доста добре и умело, което заслужава похвала. Дръмънд е наследник на фамилията Фокс от Шотландия, която от векове търси книги с магически способности, но те не са единствените. Докато Дръмънд иска да “спаси” книгите, други ги издирват, за да използват силите им за съвсем не чисти цели.
Дръмънд притежава няколко ценни книги, а в себе си неизменно носи “Книгата на късмета” и “Книгата на сенките”, които му помагат да избягва опасностите и да остане скрит от Жената, мистериозна садистка, чиято цел е да причини безкрайно отчаяние и смърт. От нея Дръмънд иска да запази библиотеката Фокс, което може да постигне единствено благодарение на Каси.
Всяка вълшебна книга предизвиква и дава на притежателя му специални сили и с риск да се повторя ще задам въпроса риторично – не се ли чувстваме и ние така, четейки някоя книга? Ако е любовна драма, не изпитваме ли отчаяние (“Книгата на отчанието”), но нека не ви отегчавам с повече аналогии. Оценявам с пет звезди концепцията, но крайната ми оценка е 3. Защото, ние, читателите, сме и капризни. Търсим динамика в сюжета, отговори на важни въпроси и не обичаме противоречаща си информация. Но не мога да аргументирам последното без да разкрия повече детайли за сюжета, така че, ако сте стигнали до тук и имате желание да придобиете собствени впечатления, не четете повече, а се върнете по-късно и ги споделете 🙂
Първият ми и основен проблем – “Книгата на вратите” позволява пътуване във времето, но според Дръмънд и приятелите му, миналото не може да се променя. Дотук добре, но Каси използва книгата, за да пътува във времето и да изпраща други хора там (д-р Барбари) и със самите си действия от настоящето става причина за промяна в миналото, заради която настоящето се е случило по този начин. Ако последното не сте го разбрали, и аз се чувствах по същия начин.
Ето и друг пример – Каси от бъдещето предава на клиента си “Книгата на вратите”, който да я даде на нея от настоящето, докато нейно трето “аз” наблюдава книжарницата, без да вижда нищо. Имаме три версии на Каси в една времева зона, освен това от бъдещето тя индиректно се намесва в миналото, въпреки че го е създала с действията си. Не знам, честно казано в един момент се изгубих в логиката, може би твърде много обичам фантастиката и търся по-точни обяснения.
Също така, кой е създал вълшебните книги? Озовавайки се в “нищото” и излизайки от него, Каси смята, че е тя, но “мигът” на създаването и начинът, са обгърнати в мистерия. Дори да приемем, че това е част от вълшебството, не намирам за редно да се загатва, че е Каси, без да се обясни задоволително.
За да не звучи като пълна дисекция на романа, в заключение ще кажа, че като цяло романът на Гарет Браун ми хареса и вярвам, че дори е доста приятно четиво. Какви са вашите впечатления? Ще прочетете ли книгата или, ако вече сте го направили, какво ви направи впечатление?
