Ще си позволя да сравня “Изкупление” на Иън Макюън с с бавно отлежаващо вино – както с всяка година става все по-хубаво, така и романът с всяка страница все повече те потапя в историята, докато не можеш да откъснеш поглед. Но и не бива да я „приемаш“ на големи „големи“ глътки, за да можеш пълноценно да се насладиш на всеки ред. Толкова за виното, сега за сюжета.
Романът “Изкупление” условно може да се раздели на три части – първата изцяло е съсредоточена върху „преспълението“ и в стила на Вирджиния Улф събитията в съботния ден са представени от гледните точки на основните действащи лица.
Научаваме какви мисли се въртят в умовете им, характерите и тяхното минало. Действие почти няма, фокусът е върху чувствата и миналото, както и плахите надежди за бъдещето. Тогава 13-годишната Брайъни погрешно интерпретира отношенията между по-голямата си сестра Сесилия и Роби, и водена от свои подбуди извършва „престъпление“, вината за което до края на живота си се опитва да изкупи. Героите са пластове – Брайъни е дете, но и бог в собствената си история. Сесилия и Роби са на прага на нещо истинско – любов, която бива прекършена още преди да се разцъфти.
Брайъни се опиянява от вниманието, което получава, то й “дава силата” да развива фикцията си, а в хода на романа се превръща в обвинител, съдия и … разкаян разказвач, който не може да изтрие вината си. Точно в гласа на Брайъни е цялата ирония, болка и опит за изкупление. Тя е ненадеждният разказвач, който не можем да обичаме, но и не можем да отхвърлим напълно. Заради гласа й „Изкупление“ на Иън Макюън е не просто роман, а разтърсваща игра между реалност, вина и разказ. Ако беше разказано „обективно“ – щеше да е просто трагедия. А така… е литература. Чиста, дълбока, неудобна.
Втората част е по-динамична, на фона на Втората световна война се споменават фрагменти, с които се обяснява големия скок в сюжета и какви са били последиците от постъпката на Брайъни, но не и мотивът. Третата част няма да споменавам поради опасността да издам развръзката, а тя е толкова силна и разтърсваща, че те кара да поставиш под съмнение всичко, което си прочел.
Докато четях книгата се замислих за съвременните бестселъри – книги с динамичен и увлекателен сюжет, но на повечето липсва дълбочина при изграждането на героите. Или поне аз най-чесно на такива романи попадам. Затова и четенето на „Изкупление“ от Иън Макюън беше толкова голямо удоволствие, което препоръчвам на всеки книгоман.
