Винаги подхождам със смесени чувства към нов роман на Фрида Макфадън, но с “Иделаният син” определно успя да ме впечатли. В “Историята на прислужницата” и “Колежката” имаше доста слаби и нелогични моменти, но тук сякаш инерцията, която я е водила, не я напуска до последния момент. Така че, определено си заслужаваше.
От една страна имаме разказа на Ерика за нейното идеално семейство. Синът й Лиам е привлекателен и интелигентен 16-годишен младеж, съпругът й Джейсън – преуспяващ бизнесмен, дъщеря им не толкова идеална, но не може всичко да е перфектно. Всъщност, всичко е и само привидно. Ерика е типичната домакиня, която се грижи за децата и Джейсън, а нейното странично занимание е да пише статии за малък вестник.
Ерика открито признава, че фаворитизира своя син, въпреки ясните съмнения и събития от миналото, които затвърждават нейните подозрения, че Лиам е склонен към насилие и неспособен на истинска привързаност. В един напълно обикновен ден Ерика откарва децата си на училище, където научват, че ученичката Оливия, към която Лиам проявява романтичен интерес, е в неизвестност. О, още една подробност – Лиам е последният, който е видял Оливия жива.
Лиам е единственият заподозрян за убийството на Оливия и в хода на разследването Ерика е напълно убедена във версията на разследващите, че Лиам е виновен. Всички доказателства сочат срещу него, но дали наистина е така?
Класическата схема на Фрида Макфадън с кратка и ударни глави с много обрати и динамика на високи обороти, правят “Идеалният син” наистина качествен трилър, идеален за прочитане за един уикенд. През цялото време ми напомняше на сериала “Отмяната” с Хю Грант и Никол Кидман и както тогава очаквах с нетърпение нов епизод в HBО, така и тук “препусках” към финала на “Идеалният син”, който беше сякаш предварително подготвен, а не “създаден” само за да предизвика “голям обрат”. А и Ерика е една от най-добре изградените героини тип “ненадежден разказвач”, читателят не просто се съмнява в нея, но и съчувства.
Оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Самата Макфадън признава, че пише бързо, но редактира бавно и ако беше отделила още малко време да не форсира някои събития, щеше да е създала безукорен трилър.
