“Дамата с камелиите” от Александър Дюма-син носи това очарование от страниците на миналото, към което един книголюбител се връща рано или късно. Трагичната любовна история между Арман и Маргьорит Готие докосва сърцата на читателите по онзи вълшебен начин, към който много съвременни романи се стремят, но така и не постигат. Но и точно затова “Дамата с камелиите” е класика.
За “Дамата с камелиите” не може и да се напише ревю в съвременния начин, по който го приемаме. За този роман може да се говори от името на критиката или да се направи анализ на стила, но и нашата цел с тази публикация е различна. Първо само ще опишем накратко сюжета.
Арман Дювал, беден младеж от почтено провинциално семейство, пристига в Париж. Той от пръв поглед безнадеждно се влюбва в най-красивата и скъпоплатена куртизанка Маргьорит Готие. В продължение на години той събира смелост да я заговори и да претендира за сърцето й. Маргьорит привидно обича блясъка, тя живее пищно и в разкош, има натрупани солидни дългове, но се издържа благодарение на богатите си любовници, които се разоряват заради нея.
Невъздържано й поведение се дължи на предчувствието, че няма да доживее дълбоки старини. Дълбоко в сърцето си Маргьорит мечтае за чиста и искрена любов и след като се уверява в чувствата на Арман, се впуска в дързък и пламенен романс с него. Горчивата сурова реалност и лицемерните нрави обаче обричат тяхната история.
Романът е вдъхновен от действителна история между Александър Дюма-син и известната куртизанка Мари Дюплеси. Дюма-син прекарва месец в дома си, за да напише “Дамата с камелиите”, а няколко години по-късно Джузепе Верди черпи вдъхновение от сюжета за операта “Травиата”.
Може би на този етап е излишно да уточняваме, че оценката на BOOKLOVERS е 5 от 5 звезди. Описанията на Дюма-син и неподправените емоции, които предизвиква в читателите, навярно са толкова чисти колкото и тези на неговия Арман към Маргьорит. Авторът пише за любов, която е болезнено човешка, не я идеализира, не я маскира. Показва ни как класата, моралът и лицемерието могат да унищожат нещо истинско. Маргьорит е една от най-ярките женски фигури в класическата литература, тя не е нито светица, нито грешница, а жена, родена в неправителн свят.
Това е роман за света, който никога не прощава на слабите и затова как любовта понякога идва твърде късно, твърде силно и твърде кратко. Защо правим това ревю – заради въпроса кои съвременни произведения вярвате, че ще останат в историята като тази класика, която вдъхновява друго безсмъртно оперно произведение?
