Няма нищо по-хубаво от това да се изгубиш в една топла и човешка история. Въпреки че фабулата има класическите белези на романтичен роман ,“Читателски клуб на самотните сърца” от Луси Гилмор всъщност е много повече от това, което на пръв поглед изглежда. Това е тих, уютен роман за малките, но важни човешки връзки.
В центъра на сюжета е библиотекарката Слоун, която води “скучен” и “обикновен” живот, тя е отдадена и фокусирана изцяло върху работата си. Изборът й за половинка в живота също е практичен – сгодена е за хиропрактора Брет. От дете книгите са нейно убежище, а любовта й към романите предопределят нейния професионален път.
Липсата на вълнение в живота й сякаш е компенсиран от появата на Артър Маклаклън – възрастен, арогантен и мърморещ старец, който при всяко посещение я въвлича в книжни спорове. Словестните дебати провокират Слоун, изваждат я от зоната й на комфорт, сякаш тя с нетърпение очаква поредния “сблъсък” с Артър, който изобщо не пести обидните си и халпиви забележки.
Притеснена, когато Артър не се появява в библиотеката, Слоун решава да го потърси в дома му. Въпреки “хладния прием”, Слоун е непоколебима в желанието си да му помогне. Тя губи работата си, но основава книжен клуб, за да го разведри.
Това, обаче, не е достатъчно, за да опише сюжета на романа. Той трябва да се преживее. Защото това не е историята на Слоун и Артър, а и на Мейзи, и Матео, и Грег, и Найджъл – все самотни сърца, които намират утехи, губейки се в чужди истории, в които откриват по нещо за себе си.
Да, сюжетът е предвидим, но героите са толкова ярки и ги усещаш така близки до себе си, че ти се иска да стигнеш до последната страница само за да си сигурен, че предположението ти какво ще се случи с тях, е напълно правилно. В “Читателски клуб на самотните сърца” има обаче и няколко приятни изненади. Подгответе се.
Като основна тема в романа поставям тази за загубата на хора, които сме обичали. След тях остава такава празнота, която нищо не може никога напълно да запълни. Всеки намира свое убежище, някои в книгите, други, слагайки маски, понякога и двете, или нещо напълно различно. Луси Гилмор акцентира и върху отношенията между родители – деца и как те формират нашия характер. Както и за приятелството.
По този параграф определено ми напомни “Моите приятели” от Фредрик Бакман и магията да откриеш “някой като теб”. Е, героите в “Читателски клуб на самотните сърца” определно преживяват нещо подобно.
Както и започнахме, това не е класическа романтична история, а дълбока и емоционално човешка изповед за загубата, трудните избори, самотата и най-вече приятелството, което може да ни спаси и върне към живота, когато си мислим, че е твърде късно.
Оценката на BOOKLOVERS: 4 oт 5 звезди
