Това е едно малко закъсняло ревю за „Четвъртото крило“ на Ребека Ярос, но вярвам, че на мнозина им предстои да се потопят във вълшебия свят.
Очаквах поредната история за аутсайдерка/грозно патенце, което в края на книгата се превръща в красив лебед. Очаквах поредното фентъзи, пълно с клишета, и мисля, че след няма и десетата страница вече знаех, че няма да получа нищо ново. Оказа се, че съм в грешка.
Не защото сюжетът на историята беше различен, а защото стилът на авторката Ребека Ярос е страшно увлекателен, защото героинята Вайълет/Вайълънс някак ти става симпатична и се чудиш ще оцелее ли наистина на място, където всички шансове са срещу нея и почти всички искат да я убият.
Вайълет е принудена от майка си генерал Лилит Сорингейл да се присъедини към драконовите ездачи – най-елитната част от наварските войски.
Вайълет няма нито физическа подготовка, нито подходящо телосложение, а и през целия си съзнателен живот е вярвала, че ще се обучава в Квадранта на писарите. Или иначе казано, че ще описва чужди приключения, а не че нейните собствени ще бъдат документирани от други.
След „малката промяна“ в плановете започва истинското приключение за Вайълет. Ще вметна само, че действието в романа „Четвъртото крило““ е наситено, Ярос задава страшен и постоянен ритъм и сякаш знаеш, че с отгръщането на всяка страница ще се случи нещо наистина ново и смъртоносно.
Не си спомням последният случай, в който буквално да не съм могла да оставя книга за цял ден и определено не намирам времето си за пропиляно.
Споделете в социалните мрежи:
