„Двор от погубена хармония“

Появата на „Двор от погубена хармония“ на Сара Дж. Маас, дългоочакваното продължение на поредицата „Двор от рози и бодли“, е доста сюреалистично преживяване – все пак минаха 5 години от последния роман. Историята е огнена, темпото почти не спада, действието прескача между множество гледни точки и въпреки това Маас успява да даде собствен глас на почти всеки от героите. Но, имаме и няколко забележки, но първо за сюжета.

Само една забележка, особено трудно е да се ориентирате в сюжета без да сте прочели „Лунатион“, другата сага на Маас, където двата свята се пресичат. А в „Двор от погубена хармония“ проследяваме събитията именно след кросоувъра със света на Брайс.

А сега за продължението – тук нямаме основен протагонист, действието се води от гледните точки на Азриел (особено той) и основно Фейра и Неста. Всъщност, Неста е основния двигател на историята и учудващо дори за мен – тя се очертава като един от моите любими персонажи. На фона на техните сложни и обтегнати отношения и опити да се възстановят след Хибернската война, древния им враг Кошей Безсмъртни се подготвя да нанесе своя удар. Дворът на Нощта търси съюзници сред останалите срещу Кошей, но откриват, че останалите планират нападение над земите на смъртните, които да си поделят. Опасността за Двора на Нощта, Фейра, Рис, синът им и тяхното семейство, е огромна и напълно реална, особено след като узнават, че враговете им издирват древни артефакти, създадени от Котела, за да подсилят своите армии.

В стила на писане на Маас няма съществена промяна, тази част от сагата е изградена изключително динамично и почти отсъстват досадни пасажи, но присъствието на някои сцени е доста ненужно. Книгата се чете изключително бързо, а една от сцените преди финала беше откровено кинематографична (ще я познаете, нямам никакви съмнения). И в сравнително краткото продължение, Маас успява да разгърне в дълбочина характера на Азриел, който, за мен поне до този момент, си беше почти изцяло обгърнат в сенки (какъвто е и той през цялото време). Забраненото му увлечение към Елайн и любовният триъгълник с Лусиен стават особено зривоопасни в тази част, но един особено момент в книгата ме накара да се запитам повече за самата Елайн. Подобно на Азриел, досега тя съществуваше в периферията на историята, в тази част отново “беше лишена от собствен глас”, но за сметка на това от някои конкретни моменти подозирам, че Маас е намислила нещо за нея, което ще изненада сестрите й особено неприятно.

За първи път виждаме Фейра и Рис в ролята на родители, а разривът между Касиан и Неста все по-невъзможен за преодоляване.

Оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Липсваше ни светът на Маас, темпото беше на ниво, ноcВъпросите, които повдига са повече от отговорите, които дава, някои от пасажите звучаха доста абсурдно, но при Маас винаги е имало такива, вече стават все по-пренебрежими или изглежда сме претръпнали. Това е колкото ревю, толкова и фенско споделяне на впечатления, но едно е сигурно – трябваше още съвсем малко, за да бъде наистина на нивото, което петгодишното чакане предполага.