„За кого бият адските камбани“

„За кого бият адските камбани“ от Джейси Лин на пръв прочит обещава епично фентъзи в романтичния спектър като засяга и редица сериозни теми като домашното насилие, манипулациите, религията. Този микс трябваше да ми послужи като предупреждение, а не като причина да прочета романа. Е, близо 3 – 4 седмици по-късно, когато го приключих, доста съжалявам за времето, което отделих.

Сюжетът ми се стори особено оригинален – това е история, която, за разлика от повечето, започва след смъртта на нашата главна героиня Лили. Тя е млада, но губи битката с онкологично заболяване, и се озовава в Отвъдното. Но то не е такова, каквото може би очаквате. Там среща елфи, демони, антични богове и Бог с главно “Б”. Най-важното за Лили е, че бързо губи интерес към Рая, за нея това е едно доста безинтересно място, в което да прекара вечността и отива там, където повечето души не биха отишли, а именно ада. Като експерт в клиентското обслужване, Лили предлага революционна идея – започва работа при дмемоните и им помага да изпращат осъдените души в предназначените за тях кръгове на заточение. Разбира се, има и любовна нишка – Лили е безумно привлечена от могъщия принц и генерал Бел, с изключителната му физика, опашка, рога, нокти и крила.

Именно тази абсурдна смесица между бюрокрация, митология и отвъден живот ме накара да очаквам много повече от света, който Лин изгражда. Лили е доста интересна личност – единствената бивша смъртна, която избира компанията на жителите на ада пред тази на останалите. Отделно, не се интересува от нечие положение, за да изрази своето мнение, има и богат саркастичен речник и използва крайно неуместни сексулани шеги, с които изглежда впечатлява всички. Но неуместността си е мое мнение.

Както и споменах в началото, това не е епично фентъзи. Напротив, фантастичната рамка е използвана като фон за развитието в отношенията между Бел и Лили, които преминават от приятелство до нещо повече, както и преплитането на пътищата им с малката Шарки. Дълбокото ми разочарование главно идва от липсата на действие, освен по линията Лили и Бел и дългите страници, в които те анализират своите чувства или си представят какво биха правили един с друг. И реално какво правят един с друг! Е, ако търсите нещо подобно, 15-те страници еротика определено ще ви се харесат, бяха доста графично издържани, не оставят нищо на въображението. Но дотам, в тази книга не видях нещо повече от това как двама души взаимно лекуват душевните си рани и се влюбват, но за това не ти трябва фентъзи декор. Или може би ти трябва, за да можеш да критикуваш директно Църквата заради фанатизирането и погрешното интерпретиране на догмите. И заплахите, че ще попаднеш в ада само защото не живееш по тези правила. Романът има възможност да зададе доста по-интересни въпроси за вина, наказание, вяра и кой всъщност има право да определя кой заслужава спасение. Вместо това голяма част от тази митология остава недоразвита.

А колкото до неочакваната опасност, която застрашава цялото Отвъдно, ами тя беше решена в стотина страници и то по възможно най-повърхностния начин,  освен в чисто психологически аспект за вината, която изпитват тези, които са оцелели.

Оценката на BOOKLOVERS е 2 от 5 звезди. Проблемът не е, че романът не е фентъзи, а че фентъзи светът рядко има значение извън ролята си на декор за отношенията между Лили и Бел. По-скоро е романтична история тип Емили Хенри, например, която поне не прибягва до декор за ежедневни на пръв поглед сюжети. А и от BOOKLOVERS харесваме нейния стил. Дори не си спомням там да съм прескачала страници само за да стигна до финала. А в “За кого бият адските канбани” мисля, че последните 300 ги превъртях по диагонал само за да не продължа да си губя времето. И все пак 4 седмици в компанията на Лили и Бел определено съжалявам, че не започнах прескачането по-рано.