“Капка поквара”, Робърт Джаксън Бенет

Много рядко продължението на един роман успява да надхвърли впечатленията от първия. Но ето, че поне за мен, с “Капка поквара” (това заглавие избрахме за българския превод, който все още не е наличен – б.р.), Робърт Джаксън Бенет постига точно това. Новият случай на Ана Долабра и Диниос Кол напомня повече на заплетен политически трилър отколкото на криминален роман.

Ана Долабра, ексцентрична и брилянтна както винаги (да, напомня на Шерлок Хоумс), среща своя професор Мориарти, а Дин се бори със собствените си съмнения и вътрешни демони. Ако в първата книга, поглеждайки назад, липсваше подобна дълбочина, този път фокусът в повествованието е равен между вътрешния свят на героите и изпитанията, които трябва да преминат, за да оцелеят и заловят злодея.

Но ето по същество за сюжета – този път Ана и Дин се оказват в полуавтономното кралство Яроу, което се намира на самата граница на Империята.. Те трябва да открият кой е убил служител на имперското Министерство на финансите. Случаят е абсурден, както и в предишния роман – стаята на мъжа е заключена отвътре, а сградата се намира в строго охраняван комплекс, от който никой не може да излезе незабелязано.

Както Дин предупреждава – на Ана ще й трябват около 24 часа, за да разкрие механизма на престъплението. И тя успява, но скоро си дава сметка, че убийството се оказва само вход към много по-голям конфликт. Яроу има стратегическа стойност за Империята. Близо век по-рано кралят е подписал договор, с който Яроу да бъде включена в Ханум сто години по-късно. А това среща съпротива сред част от висшите ешелони на властта в кралството. А противникът на Ана е изключително опасен. Той винаги е няколко хода преди нея, а и истинската му цел сякаш е обгърната в мъгла. Или просто насочва Ана към погрешни следи.

В “Капка поквара” научаваме повече за кръвта на левиатаните и какво точно може да причини. В Яроу се намира т.нар. Покров, където служители извличат кръвта на убитите левиатани – “горивото за всички биотехнологии и модификации. Но и паралелно се провежда и тайно проучване, което е в основата на конфликта (спирам дотук, за да не издам повече). Добре, само още нещо – финалът е фантастичен и ни връща в златните времена на криминалните романи, където детективът (Ана) събир всички заподозрени, за да разобличи виновника.

Ако трябва да се върна назад към “Оскверненият съд”, тук наистина откривам много от това, което ми липсваше. В “Капка поквара” самата Ана е много по-активна (да, пак изпраща Дин на интервюта), но я виждаме в много по-човешка (силно казано) светлина. Самият Дин не е просто Уотсънът, който събира информация за гения. Започва да се пита какво означава дългът и към кого всъщност го има – към империята, към Ана, към семейството, към собствената си съвест.

Книгата е пълна със страхотни и духовити цитати, а любимият ми е:

„Гордост“, отвърна Ана. „…Но горделивият човек е способен да убеди сам себе си, че всяко негово действие е оправдано. И така, едновременно опиянени и алчни, такива хора сами изплитат нишките на собствената си гибел”.

Може би вече е излишно да уточнявам, че оценката на BOOKLOVERS е 5 от 5 звезди. Политически и трилър елементи, преплетени в класическа криминална история, а всъщност говорим за фентъзи. Робърт Джаксън Бенет, ненадминат както винаги.