Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл”, Стюарт Търтън е роман, в чиито страници може напълно да се изгубите, но 

не поради сюжетни пропуски.  Тази книга е истинско бижу, което впечатлява с оригиналния си и заплетен сюжет, който ловко съчетава криминални и готически елементи, мистерия и фантастика.

Убийството на Ивлин Хардкасъл в края на нощта по време на бал в семейното имение Блакхийт е неизбежно. А Ейдън Бишъп има точно 8 дни да разкрие извършителя, за да напусне Блакхийт. Но има една съществена подробност – всеки ден той се буди в тялото на някой от гостите в имението. И няма спомен за собствената си самоличност и причината да се намира на първо място в Блакхийт. Ейдън открива неочакван съмишленик в лицето на тайнствената Ана, която също се опитва да разреши загадъчната смърт на Ивлин. Но двамата не са единствените, които се борят да открият истината в тази смъртоносна надпревара, организирана от мистериозен мъж, който носи маската на чумен лекар. А Ейдън, вместо да търси извършителя, прави и невъзможното да спаси Ивлин от участта й.

На пръв поглед може би изглежда трудно да се проследи цялото това прескачане от тяло в тяло, но всеки един от “приемниците” притежава свой характер и отличителни черти, както и различни отношения с Ивлин и семейството й. Това е неконвенциална история, в която действието се развива нелинейно, да си го кажем направо – Търтън е изградил цяла вселена, подчинена на собствени правила — и тя работи безупречно. Но ако излезем от рамката на сюжета с разследването на убийството на Ивлин, всъщност се разгръща един втори, много по-дълбок пласт, който неминуемо и много по-силно приковава вниманието.

Например, първата сутрин Ейдън се събужда в тялото на лекаря Себастиан Бел, и той автоматично приема неговата самоличност като своя. Но когато открива, че Бел се занимава с незаконна продажба на опиати, не е никак във възторг от собствения си живот. Докато не осъзнава, че може да използва заличените си спомени като възможност да отгърне нова страница и да се промени.

Но освен темата за идентичността, се разглеждат и въпросите за вината, саможертвата и прошката – както към себе си, така и към някой, който ти е причинил най-жестоката болка, отнемайки ти обичан човек.

Оценката на BOOKLOVERS е 5 от 5 звезди. Както споменах в началото, това е роман, в който наистина можеш да се изгубиш. Дълго време не знаех какво точно чета, но може би точно това беше причината да не мога да спра.