Има книги, които започваш с ясното усещане, че няма да са за теб. Сюжетът звучи прекалено тривиално, анотацията – като добре позната формула, която си чел неведнъж. И въпреки това посягаш към тях. Не заради историята, а заради автора. Така започна и нашата среща с „Този велик, необятен, прекрасен живот“.
В основата си романът използва вече позната схема: двама автори, поставени в конкурентна ситуация, затворено пространство, харизматична фигура от миналото и, разбира се, неизбежно привличане.
Алис Скот – оптимистична, емоционална и донякъде наивна, и Хейдън Андресън – интровертен, уверен, носител на „Пулицър“, са изпратени на малък остров, за да се борят за правото да напишат биографията на светската легенда Маргарет Айвс. Тя произхожда от едно от най-богатите и скандални семейства от миналия век, но се оттегля от светлините на прожекторите след смъртта на съпруга си – рок изпълнителя Козмо Синклеър. От години Маргарет живее усамотено на малкия остров Литър Кресънт, но е открита от журналистката Алис Скот. Маргарет се съгласява да разкаже своите мемоари и дава на Алис и Хейдън едномесечен срок, след който ще избере с кого да продължи работа.
До тук всичко изглежда повече от предвидимо – и развитието на отношенията, и напрежението между персонажите, и романтичната динамика. Проблемът не е, че клишетата присъстват. Проблемът е, че дълго време романът не прави достатъчно, за да ги надскочи. Историята върви по утъпкана пътека и често оставя усещането, че знаеш какво ще се случи страници преди да се случи. Дори трагичните семейни травми на героите – запазена марка за Емили Хенри – този път не винаги носят нужната дълбочина, а по-скоро служат като познат емоционален инструмент.
И все пак… книгата има чар. И това е онзи момент, в който критиката започва да се пропуква. Историята на Маргарет Айвс и фамилията й постепенно се превръща в най-силната линия в романа – далеч по-интересна от съперничеството между Алис и Хейдън. Там, в пластовете на миналото, Емили Хенри засяга по-сериозни теми: саможертвата в името на любовта, цената на публичния образ и трудния избор да пазиш близките си, дори с цената на собствената си истина.
Лайтмотивът, че всяка история има три версии – твоята, моята и истината – е може би най-успешното концептуално ядро на книгата. Финалният обрат идва малко „по учебник“ и на моменти изглежда пришит с цел допълнителен драматизъм, но за разлика от много подобни романи, тук той е логически издържан и не руши вече изграденото.
„Този велик, необятен, прекрасен живот“ не е книга, която ще ви изненада. Но е книга, която може да ви спечели въпреки себе си. Абсолютно предвидима, на моменти прекалено комфортна, но с достатъчно човечност и емоционален заряд, за да остави следа.
Оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Не защото романът е велик, а защото дори когато знаеш накъде върви, понякога оставаш заради начина, по който ти го разказват.
