Блестящите ревюта от авторитетни чуждестранни издания и интригуващото описание за сюжета на “Краят на господин У” от Скарлет Томас, бяха причината да взема импулсивното решение да закупя. И да се разочаровам напълно непосредствено след това.
По същество – ако харесвате микс от мистериозни сюжети за прокълнати книги, философски теми и трилър динамика, има голяма вероятност тази книга да попадне в полезрението ви. Главната героиня Ариел Манто открива романа “Краят на господин У” на викторианския писател и учен Томас Лумас в антикварна книжарница. В света има най-вероятно 2 – 3 останали копия от романа, за който се вярва, че е прокълнат – всеки, който го е прочел, умира при загадъчни обстоятелства. Както се досещате, Ариел не устоява на изкушението и прочита книгата, въпреки опасността да е… следващата жертва на проклятието.
След “Тайната на тайните” от Дан Браун търсех отново книга, която изследва ноетиката – наука, която проследява връзките между съзнанието, мисълта и физическата реалност. “Краят на господин У” обаче отива още по-далеч – в рамките на фикцията прави възможно пътуването между съзнанията на индивидите и във времето. Теоретично, тя е почти манифест за идеята, че мисълта не е просто биохимия, а нещо, което може да се прехвърля, пътува и разширява. И в един по-символичен смисъл — че съзнанието може да е софтуер, не само биология.
Само че, вместо да изгради ясна линия, авторката се оплита в собствения си лабиринт от философски концепции, цитати и паралелни реалности. На фона на революционните идеи, сред които и необятните възможности на изкуствения интелект, как е “кодирана” Вселената и всичко, което ви идва наум по тази тема, проблемът идваше от структурата на повествованието. Наличието на доста препратки към други изследователи плюс диалогът, в който се обясняваха теории, беше доста… изкуствен. Стилът на Скарлет Томас е хаотичен по замисъл, но резултатът често е отчуждение — читателят остава „зрител“ на интелектуалната игра, вместо участник в нея.
Просто “Краят на господин У” е от онези книги, които се опитват да бъдат едновременно академичен трактат, метафизичен роман и попкултурна мозайка… и често тежестта на идеите затрупва самата история, както и монолозите на Ариел и нейните сексуалнни преживявания. Нашата оценка е 3.5 от 5 звезди.
