“Най-прекрасното престъпление на годината” от Али Картър оставя смесени чувства. Не защото книгата не е добре написана или й липсват художествени достойнства. Напротив, в романа “оживяват” всички възможни клишета за жанра, но по изключение са завъртени около сюжет с криминални елементи и гаслайтинг.
В центъра са Маги Чейс и Итън Уайът – двама писатели, които на пръв поглед са смъртни врагове. Тази линия много напомня на “Чета те като книга” от Емили Хенри, но това е само привидно. Първите около 100 страници Али Картър е посветила на изграждането на персонажа на Итън — абсолютно клише за супер секси главен герой, мъж без минало, с многобройни почитателки, арогантен и интелигентен, който за кратко се превръща в най-продавания автор на трилъри.
От друга страна Маги е пълен негов антипод. Тя е неуверена, потисната, самотна, преминава през болезнен развод, след като разкрива аферата на съпруга си с най-добрата си приятелка. Докато Итън е душата на всяко парти… Маги често остава незабелязана от гостите.
В навечерието на Коледа двамата получават мистериозна покана да прекарат празника в английско имение. Домакинята им се оказва не друга, а самата Елинор Ашли, прочутата писателка на криминални романи, известна с прякора Херцогинята на смъртта. Тук в главата ми звънна аларма, аналогията с Агата Кристи беше повече от очевидна. Не очаквах следващата част, но, да, Елинор изчезва безследно, а Маги и Итън са единствените, които сякаш са искрено загрижени за нея.
Може би феновете на Кристи ще си кажат – да, това напомня на изчезването на Агата Кристи в хотел “Пера Палас” в Истанбул, докато пише “Убийство в Ориент Експрес”, само че се случва в Англия. И няма да сгрешат, но пък при Али Картър сюжетът е много по-развит. Маги попада под прицела на загадачен убиец, а на фона на токови прекъсвания, липса на обхват и смъртоносна опасност тя трябва да открие на кого може да се довери.
Оценката на BOOKLOVERS за романа е 3.5 от 5 звезди. Динамиката в отношенията на Маги и Итън, атмосферата и увлекателния стил на писане на Али Картър, правят “Най-прекрасното престъпление на годината” доста добро попадение за студените вечери. А в случая клишетата са задължителни и напълно простими, за да се постигне този ефект.
