С романа “Завинаги и още един ден” Антъни Хоровиц се е нагърбил с не-леката задача да “влезе в обувките на Иън Флеминг. Авторът ни представя предисторията на Джеймс Бонд и превръщането му в един от най-разпознаваемите агенти с кодово име „007“.
„Завинаги и един ден“ ни пренася в началото на 50-те години на миналия век в бляскавата, но опасна Френска Ривиера. Британски агент с кодовото име „007“ е убит. М (ръководителят на MI6) избира Джеймс Бонд да поеме неговото място и да разкрие причината за смъртта на неговия предшественик.
Мисията на Бонд го въвлича в свят на организирана престъпност, зараждащ се наркобизнес и високорискови казино игри. Той среща Сикстин (Мадам 16) — бивш агент на Службата за специални операции (SOE), превърнала се в брокер на информация и кралица на блекджека. Скоро Бонд разкрива интригите на Жан-Пол Скипио — корсикански гангстер, който използва като параван за истинската си дейност химическа компания.
Бонд все още не е онзи изискан агент, когото познаваме днес, а човек, който тепърва навлиза в международния шпионаж и все още няма своя „лиценз за убиване“.
Важно е да отбележим, че “Завинаги и още един ден” е офицално одобрен от семейството и издателството на Иън Флеминг. В интервю Антъни Хоровиц разказва за предизвикателствата и вдъхновението да напише точно тази история, и да остане верен на стила на Флеминг:
„Има някои предизвикателства при писането на 007, но вероятно не онези, които бихте си помислили. Нямам никакъв проблем с променените нагласи на обществото, например с нуждата да се отчитат съвременните чувствителности. Не чувствам, че трябва да се извинявам за Бонд. Всъщност най-важното за мен е да не предавам духа на оригинала. Истинската работа се състои в това да се опитам да уловя стила на Флеминг: гениалността на неговите описания, динамиката на екшън сцените, пестеливостта на езика му и начина, по който вижда света. Иска ми се да имах някакъв „вътрешен Иън Флеминг“, когото да мога да „призова“, но всъщност става дума за потапяне в неговите книги (което така или иначе съм правил цял живот) и за опит да надскоча самия себе си”.
Романът включва и препратки към оригиналните романи на Флеминг като например употребата на цигари Morland, игра на блекджек в казино и др. Затова и от BOOKLOVERS нямаме съмнение, че романът е подходящ както за фенове на Джеймс Бонд, така и за читатели, които ценят развлекателен и увлекателно написан шпионски роман.
