“Дневниците на странника” (The Stranger Diaries) от Ели Грифитс е трилър в три действия, изграден в стила на класически готически хорър, който може и да се хареса на непретенциозните любители на трилърите. Ако търсите трилър с непредвидими обрати и динамично темпо от първа страница, тази книга вероятно няма да ви удовлетвори напълно.
Веднага обяснявам защо, започвайки от сюжета. Действието е представено от три гледни точки – тази на Джорджи, Клеър Касиди и Харбиндер Каур. Кои са те? Клеър Касиди е учителка по английски, която води курсове и за възрастни. Джорджи е нейната 15-годишна дъщеря, а Харбиндер Каур – детектив, която разследва убийства.
Ела, една от най-близките приятелки на Клеър и нейна колежка, е убита. До тялото й е открита бележка с цитат – „Адът е празен… всички дяволи са тук на земята” от Уилям Шекспир, който и Р.М.Холанд – готически автор, също използва в разказа си “Странникът”.
Смразяващото послание от убиеца предвещава нови престъпления, а Харбиндер и колега й Нийл не изглеждат никак близо до неговото задържане.
Донякъде фабулата ми напомни за сериала с Джейн Сиймур – “Хари Уайлд”, в който главната героиня е преподавател по литература в университет, и разследва убийства. Само че Клеър не разследва нищо, а всяко действие на убиеца само показва, че тя е пряко свързана с него.
Това, което ме изгуби, беше мудното начало, но скоро разбрах целта – Ели Грифитс иска максимално да ни въвлече в света на своите героини. Затова и първата 1/3 от романа е посветена на представянето на събитията преди и след убийството от гледната точка и на трите. Второто действие определено ме грабна, бяха вплетени истории за духове и ритуали, напрежението осезаемо се покачи, и да си призная – отгръщах страниците все по-бързо и нетърпеливо. Е, имаше един момент около разследването, който можеше да се установи по-рано, но си казах, че е пренебрежим.
Развръзката обаче ми донесе едно доста голямо разочарование. Защото беше повече от очевидна. Ако някой не е съгласен, нека сподели мнението си в коментарите 🙂 Няма да навлизам в подробности тук, за да избегнем спойлерите.
Това ревю не е на книжен критик, а човек, който обича книгите. Затова и ще отбележа какво ми харесаха – литературните препратки, дълбочината, с която са представени трите героини и техния вътрешен свят. Но определено – готическото ядро на “Дневникът на странника” е красиво изтъкано — Шекспир, Холанд, дневници, сянката на старо зло, което не е задължително свръхестествено… Всичко това ме привлече като идея.
Особено ми допадна и един цитат от Клеър, която си води дневник: “Нищо не е толкова страшно, когато го напишеш. Помага ти да си възвърнеш контрола, връща реда над нещата”. Затова и за мен този роман е написан с любов към писането.
И ако любителите на смразяващи трилъри си затворят очите за останалото, “Дневникът на странника” може да е достатъчно, за да им се хареса. Моята лична оценка е 3 от 5 звезди. Споделете в коментарите коя част ви впечатли най-много или дали сте съгласни с моята оценка“.
