Да са завърнеш в Трите бора е като топла прегръдка в студена вечер. Но, както знаем от предишните романи, светлината в малкото канадско селце е измамна. 

Извършено е ново убийство в двора на Питър и Клара Мороу, а списъкът със заподозрените отново не е никак кратък.

Четейки „Измамна светлина“ на Луиз Пени се замислих, че не отгръщам с нетърпение страниците само за да разбера кой е убиецът. 

Майсторски създадените от Луиз Пени герои правят историите за Гамаш толкова интригуващи и вълшебни. Динамиката в отношенията между персонажите и дълбочината на емоциите и проблемите им донякъде ми напомниха за героите на Бакман, когото обожавам.

„Измамна светлина“ не е просто криминален роман, а история за пукнатините в един брак, за прошката и изкуплението и поставя един много важен въпрос – дали хората наистина могат да се променят. Въпрос, в чийто отговор не съм сигурна.